Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 269016/02.04.2021 г., подадена от Н. Х., чрез адв. С. Ч., за отмяна на влязло в сила решение № 260011/07.01.2021 г. по в. гр. д. № 3330/2020 г. на Старозагорски окръжен съд, първи граждански състав, с което са уважени предявените от Д. А. К. срещу молителя искове по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за предаване държането на апартамент с идентификатор № 68134.105.222.1.4, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед РД-18-33/15.06.2010 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с площ 110, 00 кв. м., с административен адрес: [населено място],[жк], [улица], вх. „Б“, ет. 2, ап. 4, и по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 4044, 24 лв., представляваща наемни вноски за периода от 04.04.2018 г. до 18.05.2019 г., съгласно договор за наем от 01.01.2017 г., ведно със законната лихва от 03.09.2019 г. до окончателното плащане на сумата.

В молбата се поддържа, че са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на решението на Старозагорския окръжен съд, за което молителят разбрал от сина си, който на 19.02.2021 г. посетил процесния имот и получил покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 342/2021 г. по описа на ЧСИ М. П., по което дело бил насрочен въвод във владение за 15.03.2021г.. След осъществяване на въвода молителят разбрал, че през 2019 г. срещу него е било заведено дело за опразване на наетото помещение и за заплащане на наемни вноски в размер на 4044, 24 лв., за което той не е бил уведомяван. Твърди, че е държал процесния имот въз основа на договор за наем от 01.01.2017 г. с Д. Н. Б. (праводател на ищцата Д. А. К., която молителят не познавал). Поддържа се, че в нарушение на процесуалните норми Н. Х. не е бил уведомяван по делото, доколкото в исковата молба като негов адрес е посочен адресът на наетия обект (гр. София,[жк], [улица], вх. „Б“, ет. 2, ап. 4), а в самия договор за наем е бил посочен като адрес за кореспонденция адресът на кантората на неговия адвокат – [населено място], [улица]. Поради това се твърди, че по делото не са били положени усилия за надлежното му уведомяване. Сочи се още, че Д. К. е знаела адреса за кореспонденция и точния адрес на молителя в Германия.

В срока за отговор Д. А. К. поддържа, че не са налице основания за отмяна на атакуваното решение.

Настоящият състав на ВКС счита, че молбата за отмяна е неоснователна, защото „адресът за кореспонденция“, посочен в договора за наем, не може да дерогира императивната норма на чл. 48 ГПК, според която книжата и съобщенията на ответника по делото чужденец се връчат на регистрирания адрес (чл. 53 ГПК), а молителят не твърди да е имал регистриран адрес в България, и не се установява по делото, ответницата да е знаела адреса на молителя в чужбина.

Нормите на чл. 48 и чл. 53 от ГПК, относно адреса за връчване на съдебни книжа и съобщения, са императивни и не могат да се дерогират от уговорен, между страните по делото, „адрес за кореспондениция“. Съдът не е длъжен да връчва книжа и съобщения на ответника на други адреси, различни от регистрирания адрес, и посочени в доказателства по делото. Молителят не твърди в молбата, че е имал регистриран адрес в България, а в производството по чл. 303 ГПК, съдът се произнася само по посоченото в молбата основание за отмяна на решението (арг. от чл. 306, ал. 1 ГПК). По настоящото дело молителят не е ангажирал доказателства, че ответницата е знаела адреса му в чужбина. След като молителят не е имал регистриран адрес в България, ответницата е представила декларация по делото, че не знае адреса на молителя в чужбина, и по настоящото дело този факт (за знанието на адреса) е останал недоказан, то окръжният съд е процедирал правилно съгласно чл. 48 ГПК.

Тъй като посочените основания за отмяна на решението на окръжния съд са неоснователни, то молбата следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на делото, в полза на Д. А. К. следва да се присъдят направените по делото разноски, за настоящата инстанция, в размер на 500лв., представляващи платен адвокатски хонорар.

Воден от горното, ВКС

РЕШИ:

Оставя без уважение молба вх. № 269016/02.04.2021 г., подадена от Н. Х., за отмяна на влязло в сила решение № 260011/07.01.2021 г. по в. гр. д. № 3330/2020 г. на Старозагорски окръжен съд, първи граждански състав.

Осъжда молителя Н. Х., с адрес за призоваване [населено място], [улица], чрез адв. С. Ч., да плати на ответницата Д. А. К. сумата от 500лв., разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: