О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
София, 19.01.2022 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е. С. т. д.№762/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД –гр.София, срещу решение №12405 от 27.11.2020г., постановено по в. т.д№5421/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 с-в, с което е потвърдено решение №1426/02.08.2019г. по т. д.№2320/2018г. на СГС, VІ -12 състав, с което ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено на основание чл. 520 КЗ да заплати на Гаранционен фонд сумата 348 360лв. - неиздължена вноска по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за м. август 2018г., ведно със законната лихва считано от 02.11.2018г., както сумата 2 128.87лв. - лихва за забава за периода 11.10.2018г. - 01.11.2018г. и разноски по делото.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел, че в полза на застрахователното дружество не са възникнали вземанията, предмет на съдебното му възражение за прихващане. Сочи се, че сключените застрахователни договори от името на еднолични дружества с ограничена отговорност след смъртта на едноличния собственик на капитала са недействителни, като се акцентира, че съдът не е обсъдил довода на ответника, че ликвидаторът на дружеството не може да се противопостави на тези договори по реда на чл. 301 ТЗ. Отделно се излагат съображения за неправилност на извода на въззивния състав, че оспорването от застрахователя на собствената му отговорност за репариране на щетите, извършено до плащането на застрахователното обезщетение, представлява елемент от фактическия състав на регресното вземане на застрахователя по чл. 499, ал. 5 КЗ. Претендира се отмяна на въззивното решение, отхвърляне изцяло на предявените искове и присъждане на разноски в полза на касатора за трите съдебни инстанции.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 2, предл. 3 ГПК. Освен доводите за „очевидна неправилност“ на решението, касаторът е формулирал следните правни въпроси, за които твърди, че са обусловили решаващата воля на съда, а именно:
1.„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички своевременно наведени от страните възражения и свързаните с тях доводи, които са от значение за спорното право?“. Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №115/17.09.2018г. по гр. д.№2150/2017г., IV г. о.; решение №28/06.03.2019 г. по т. д.№ 205/2018г., II т. о.; решение № 22/02.07.2019г. по т. д.№587/2018 г. I т. о. и решение № 97/15.09.2020г. по гр. д.№2479/2019г. на ВКС, IV г о.,
2. „Недействителни ли са и какъв е видът на недействителността на сделките, които са сключени от името на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) след прекратяването му поради смърт на едноличния собственик на капитала и преди назначаването на ликвидатор, когато дружеството не разполагало и не са били вписани в Търговския регистър органи на управление?“
3. „Съществува ли правна възможност за ликвидатора да потвърди, включително чрез непротивопоставяне по смисъла на чл. 301 ТЗ, сделки, сключени от името на дружеството от лице без представителна власт, след прекратяване на дружеството и преди назначаването на ликвидатор, в случаите, когато тези сделки не са насочени да обслужват ликвидацията по смисъла на чл. 268, ал. 1 ТЗ ?“
4. „Възникването на спор между застраховател и Гаранционен фонд в хода на уреждане на претенцията в хипотезата на чл. 499, ал. 5 КЗ елемент ли е от фактическия състав за възникване на регресно вземане на застрахователя по чл. 499, ал. 5 КЗ спрямо Гаранционен фонд ?“
5. „Узнаването от страна на застрахователя на обстоятелства изключващи неговата отговорност и ангажиращи тази на Гаранционен фонд, което узнаване е настъпило след „уреждане на щетата“ (плащане от застрахователя на застрахователно обезщетение), изключва ли възникването за същия на регресно право по чл. 499, ал. 5 КЗ спрямо Гаранционен фонд ?“ и
6. „Възникването на спор между застраховател и Гаранционен фонд по смисъла на чл. 499, ал. 5 КЗ елемент ли е от фактическия състав за възникване на регресно вземане на застрахователя, който надлежно е платил чуждо задължение на Гаранционен фонд в случаите, когато плащането на застрахователното обезщетение е извършено чрез усвояване от застрахователя на банкова гаранция в полза на НББАЗ, поради което моментът, от който претенцията се счита за окончателно уредена, е извън волята на последния ?“
Касаторът поддържа, че въпросите от №2 до №6 са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по касация Гаранционен фонд – [населено място], в който се сочи, че не са налице инвокираните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора и се претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 2, предл. 3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение №1426/02.08.2019г., постановено по т. д.№2320/2018г. на СГС, с което ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъден на основание чл. 520 КЗ да заплати на Гаранционен фонд: сумата 348 360лв. - неиздължена вноска по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за м. август 2018г., ведно със законната лихва считано от 02.11.2018г.; сумата 2 128.87лв. - лихва за забава за периода 11.10.2018г. - 01.11.2018г. и разноски по делото.
Въззивният съд е приел за безспорно между страните, че на основание чл. 520 КЗ ответното дружество дължи на ищцовия фонд вноската по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и „Злополука“ за месец август 2018г. в размер на 348 400лв. при падеж - 10.09.2018г., както и законната лихва върху главницата за периода от 11.10.2018г. до 01.11.2018г. в размер на сумата 2 128.87лв. С оглед направеното от ответника съдебно възражение за прихващане, поддържано като активни по компенсацията вземания по чл. 499 КЗ към Гаранционен фонд в размер на главница от 335 280.45лв. и законна лихва в размер на 27 024.36лв., въззивният състав е посочил, че с писмо от 10.10.2018г. ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е направило изявление за извънсъдебно прихващане на задължението си по чл. 521, ал. 1, т. 1 КЗ за извършване на вноска за м. август 2018г. с насрещното си вземане към Гаранционния фонд по чл. 499, ал. 5 КЗ в размер на 348 538.83лв., както и че с писмо от 24.10.2018г. Фондът е оспорил претендираните с прихващането вземания на застрахователното дружество.
В обжалваното решение е очертана фактическата обстановка, релевантна относно възражението за прихващане, установена от вещото лице по извършената пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, а именно: чуждото национално бюро/кореспондент е изпращало по имейл първоначална информация с данни за датата на ПТП, рег.№ на автомобила и номер на полица, като щетата е била завеждана към съответната застрахователна полица, която се отнася за моторното превозно средство към съответната дата, на която е станало ПТП; след събиране на допълнителен материал по щетата чуждестранното бюро е изготвяло калкулация и фактура, която заедно с всички останали постъпили документи е била прилагана към досието на щетата, като е бил издаван ликвидационен акт, обвързан с полицата, в който фигурират номерата на съответната щета и на полицата, като след приключване и окомплектоване на всички документи по щетата е било извършвано плащане по нея, отразено в застрахователния софтуер на дружеството на датата на извършения банков превод; връзката между номера на щетата, номера на полицата, датата на сключване на полица, застрахованото лице, изплатената сума и датата на плащане е ясно проследима от една страна в застрахователния софтуер на дружеството и от друга - от досието по всяка щета; всяка от описаните в приложение №1 към отговора на исковата молба с номер при застрахователя щета, е заведена за обезщетение за вреди от МПС по съответната полица, индивидуализирана в приложението с номер, дата на сключване и застраховано по нея лице.
Съдът е посочил, че от заключението на експерта е видно, че по всяка от описаните в приложението към отговора щети застрахователното дружество е извършило плащане, както следва:
І. По полици, сключени от името на Г. С. Б., починала на 01.03.2013г. : по полица №BG/30/115001777251 от 07.07.2015г.- 558.86лв. и 3057.59 лв.; по полица №BG/30/115001910104 от 22.07.2015г. 1965.84 лв. и 1953.27 лв.; по полица № BG/30/115001903150 - 499.42 лв.; по полица № BG/30/116000837091 от 14.03.2016 - 1719.81лв. и 1607.99 лв. ; по полица № BG/30/115002668148 от 28.10.2015 г.- 1842.61 лв.
ІІ. По полици сключени от името на И. Е. П., починал на 23.03.2015г.; по полица №BG/30/115000936405 от 31.03.2015г. - 667.11лв.; по полица №BG/30/115002164824 от 22.08.2015г.- 7573.95лв.; по полица № BG/30/ 115002230674 от 01.09.2015г.- 2817.59лв.; 4) по полица № BG/30/115002174348 от 24.08.2015г.- 3035.84лв.; по полица № BG/30/ 115002608204 от 20.10.2015г.- 2165.32лв.; по полица №BG/30/115001890439 от 20.07.2015г. - 1 726лв.; по полица № BG/30/115001867327 от 16.07.2015г. - 4762.45лв. и 2826.17лв.; по полица № BG/30/116000924489 от 23.03.2017г. - 391.17лв. ; по полица № BG /30/ 116000137782 от 29.12.2015г. - 4338.60лв.; по полица № BG/30/ 116000816758 от 11.03.2016 г. - 4327.08 лв. ; по полица № BG/30/115002956322 от 02.12.2015г. - 1759.86лв.; по полица № BG/30/1 16002209565 от 17.08.2016г. - 2231лв.; по полица №BG/30/116001983165 от 20.07.2016г. -11661.68 лв. ; по полица № BG/30/116002351503 от 05.09.2016г. - 3943.42лв.; по полица № BG /30/116001077774 от 07.04.2016г.-1828.70лв.; по полица BG/30/1 16002955573 от 18.11.2016г. - 4046.94 лв.; по полица № BG/30/1 16001903688 от 12.07.2016г. - 1432.08 лв.
ІІІ. По полици, сключени от името на И. Д. И., починал на 23.03.2015г.: по полица №BG/30/115002847508 от 18.11.2015г. - 13920.99лв., 7822.56лв. и 4087.68лв.
ІV. По полици, сключени от името на З. Н. Ч., починала на 24.04.2015г.: полица №BG/30/115002602328 от 20.10.2015г. - 1016.17 лв.; по полица №BG/30/115002625366 от 22.10.2015г.- 1464.92лв.; по полица № BG/30 /115002860706 от 20.11.2015г. -1380.07 лв. ; по полица № BG/30/116002053959 от 29.07.2016г. 4200.14лв. и 44 274.42лв.
Общите суми, заплатени от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД по посочените по-горе полици, сключени с починали физически лица са в размер на 176 484.77лв., от които 152 907.30лв. – главница, 16 619.80лв. – лихви, 6 221.43лв. – платено ДДС и 736.24лв. – законна лихва върху ДДС
V. По полици, сключени с „Т. и Р.” ЕООД от името на управителя Й. Н. Й., починал на 18.11.2015г. : по полица № BG/30/116001067923 от 07.04.2016г.- 1208.60лв.; по полица №BG/30/ 116001178628 от 18.04.2016г.- 391.17лв.; по полица №BG/30/116001754233 от 24.06.2016г.- 1390.87 лв.; по BG/30/116000766837 от 08.03.2016г.- 2139.68 лв.; по полица № BG/30/ 116000860094 от 16.03.2016г.- 2406.71 лв.; по полица №BG/30/116000558795 от 11.02.2016г.- 9294.88лв; по полица BG/30/116001728691 от 21.06.2016г.-1781.02лв., 1165.87лв. и 4636.95лв.; по полица №BG/30/116000962040 от 28.03.2016г. - 2867.58 лв.; по полица №BG/30/116000980099 от 29.03.2016г.- 2563.17лв.; по полица №BG/30/ 116000596133 от 16.02.2016г. - 2945.30 лв.; по полица №BG/30/116001981714 от 20.07.2016г.- 2200.39лв.; 1 по полица № BG/30/116000915443 от 22.03.2016г.- 2345.47 лв.; 13 по полица BG/30/ 115002860186 от 20.11.2015 г.- 3975.32 лв.; по полица № BG/30/116001819298 от 01.07.2016 г.- 1670.87 лв. ; по полица № BG/30/116003087451 от 05.12.2016г.- 1873.76лв.; по полица №BG/30/ 11600426130 от 27.01.2016г.- 8136.26лв. и 1271.27лв.; по полица №BG/30/116001544798 от 01.06.2016г.- 1659.32лв.; по полица №BG/30/ 117000445220 от 02.02.2017г.- 2372.13лв.; по полица № BG/30/117000560952 от 15.02.2017г.-8688.27лв., 206.06лв. и 1905.56лв.; по полица № BG/30/ 117000435921 от 01.02.2017г.- 9946.98лв.; по полица № BG/30/116000672779 от 24.02.2016г.-1538.63лв.; по полица № BG/30/116001270102 от 27.04.2016 г.- 1806.44лв. ; по полица № BG/30/117000384950 от 26.01.2017 г.- 1680.77лв. и 5411.63 лв.
VІ. По полици, сключени с „Адика ВД” ЕООД от името на управителя Е. М. К., починал на 29.03.2015г. : по полица № BG/30/ 117000712315 от 03.03.2017г. - 31402.48лв. , 30055лв. и 16806.22 лв. ; по полица № BG/30/1160022558482 от 23.08.2016г. - 2197.87лв.
Общите суми, заплатени от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД по посочените по-горе полици, сключени с починали управители на юридически лица са в размер на 185 743.42лв., от които 169 942.30лв. – главница, 9 120.61лв. – лихви, 6 209.20лв. – платено ДДС и 471.61лв. – законна лихва върху ДДС.
За да приеме, че сключените застрахователни договори с починалите управители на едноличните дружества с ограничена отговорност („Т. и Р.” ЕООД и „Адика ВД” ЕООД) ЕООД не са недействителни, в резултат на което не е възникнало регресното право по чл. 499, ал. 5 КЗ на застрахователя против Гаранционния фонд за заплатените по образуваните щети суми, въззивният съд е посочил, че действително (както твърди застрахователят) съгласно чл. 157, ал. 1 ТЗ дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността. Съдът обаче е подчертал, че с прекратяването си на това основание ЕООД-то не загубва автоматично своята правосубектност, докато не бъде заличено от търговския регистър, поради което то продължава да бъде годен носител на права и задължения, включително и на такива, произтичащи от договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Според апелативния състав, доколкото физическите лица - органни представители на дружествата, са починали към датата на издаване на полиците и следователно при подписаните такива волеизявлението за сключване на договорите е направено без представителна власт, настъпването на правните последици на обективираните в тях застрахователни договори в патримониума на дружествата е обусловено от потвърждаването им при условията на чл. 301 ТЗ, но същите не могат да се квалифицират като нищожни поради липса на съгласие, по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД. Съдът се е позовал и на т. 2 от ТР №5/12.12.2016г. по тълк. д.№5/2014г. на ОСГТК на ВКС и на ТР №1/07.03.2019г. по тълк. д.№1/2018г., на ОСТК на ВКС относно недействителността на застрахователния договор, според които при липса на представителна власт за сключването му без знанието и волята на представлявания, може да се позове само мнимо представляваната страна, от чието име е сключен, но не и насрещната по правоотношението страна, вкл. и в случаите, когато потвърждаването се извършва по реда на чл. 301 ТЗ чрез непротивопоставяне незабавно след узнаването. Съдът е посочил, че същото се отнася и за договорите, обективирани в застрахователни полици, които не носят подпис на представител на застрахованото дружество, по отношение на които е приложима нормата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, доколкото по делото е безспорно, че застрахователят е приел плащането на вноска от застрахователната премия и е осчетоводил застрахователната полица, т. е. от поведението му може да се заключи, че не е оспорвал действителността на изявлението. В заключение - в обжалваното решение е обоснован извода, че застрахователните договори, сключени с „Т. и Р.” ЕООД и с „Адика ВД” ЕООД не са нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД и следователно не е възникнало насрещно вземане на застрахователя към Гаранционния фонд за възстановяване на сумите, заплатени въз онова на тях за обезщетяване на вредите от настъпването на застрахователни събития.
Въззивният състав е приел, че по всички полици, сключени с починали физически лица, по които ответното дружество е заплатило суми по образувани щети, не се възникнали валидни застрахователни правоотношения. Като решаващите съображения за това, съдът е посочил, че в тези случаи изобщо липсва договор, а не че договорът е нищожен поради липсата на съгласие. Апелативният състав е подчертал, че с настъпване на смъртта физическото лице загубва както своята правоспособност, разбирана като способност да бъде носител на права и задължения, така и своята дееспособност - признатото и гарантирано от закона качество със свои правомерни действия да предизвиква правни последици, изразяващи се във възникване, изменение, погасяване или прекратяване на субективни граждански права и задължения, поради което от договорите за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по които застрахованите физически лица са починали към датата на сключването им не е възникнало застрахователно правоотношение, от което да произтича задължение на застрахователя да обезщети вредите от настъпване на застрахователното събитие. Според въззивния състав в случая не е приложимо тълкувателното разрешение по т. 2.б от ТРОСТК №1/07.03.2019 по тълк. д.№1/2018г., тъй като не е налице хипотеза на липса на представителна власт. В обжалваното решение е отразено, че по същите съображения липсват валидни застрахователни правоотношения и с оглед на посочените в отговора застрахователни полици за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключени с физически лица, които не са подписани от застрахованата страна.
Независимо от горното, въззивният съд е приел, че възражението на застрахователното дружество за прихващане е неоснователно и по отношение на сумите, заплатени по щети, образувани въз основа на полици, сключени от името на починали физически лица или неподписани от посочените в тях физически лица. Съдът се е позовал на текста на разпоредбата на чл. 499, ал. 5 КЗ, според която, когато застрахователното събитие е настъпило извън територията на Р. Б. ако в хода на уреждане на претенцията възникне спор между Гаранционния фонд и застрахователя, сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, относно това кой трябва да обезщети увреденото лице и бюрото по чл. 506, извършило плащане по реда на вътрешните правила на Съвета на бюрата, застрахователят възстановява на бюрото платените от него суми. Акцентирано е върху следващото изречение на същата алинея, според която, ако впоследствие бъде установено, че отговорността е на Гаранционния фонд, той възстановява на застрахователя сумата, платена от бюрото, заедно със законната лихва от датата на плащането. Според апелативния състав от цитираните норми е видно, че предпоставка за възникване на регресната претенция на застрахователя към Гаранционния фонд за възстановяване на заплатената сума на увреденото лице или на НББАЗ, е той да е оспорил собствената си отговорност за репариране на щетите, с твърдение, че отговорен за заплащане на обезщетението е Гаранционният фонд. Съдът е обосновал извода, че в разпоредбите на чл. 499, ал. 5 КЗ са очертани темпоралните граници, в които отричането от страна на застрахователя на неговата отговорност представлява релевантно оспорване на задължението, което следва да е заявено пред Гаранционния фонд „в хода на уреждане на претенцията“, т е. най-късно до датата на плащането. Посочвайки, че в случая липсва такова оспорване от ответното дружество, направено в рамките на релевантния период на „уреждане на щетата“, съдът е приел, че в полза на застрахователя не възниква суброгаторно регресно право срещу Гаранционния фонд на възстановяване на заплатената сума, дори впоследствие да бъде установено, че фондът отговаря за репарирането при условията на чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ, поради причиняване на вредите от МПС, на което виновният водач няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл..3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Обжалваното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не може „prima facie“, т. е. без извършване на същинска проверка, присъща на касационния контрол, да се приемат за неправилни и необосновани решаващите изводи на съда, че сключените застрахователни договори с еднолично дружество с ограничена отговорност от името на починалите им собственици на капитала са нищожни поради липса на съгласие, както и че предпоставка за възникване на регресната претенция на застрахователя към Гаранционния фонд по чл. 499, ал. 5 КЗ за възстановяване на заплатената сума на увреденото лице или на НББАЗ, е застрахователят да е оспорил собствената си отговорност за репариране на щетите преди плащането.
Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т. д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Не е решен в противоречие с практиката на ВКС, цитирана от касатора, въпрос №1: .„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички своевременно наведени от страните възражения и свързаните с тях доводи, които са от значение за спорното право?“. Анализът на мотивите на въззивното решение сочи, че въззивният състав е дал отговор на всички доводи и възражения на страните по делото, релевантни за разглеждания правен спор. Съдът е обсъдил валидността на договора на застраховка „Гражданска отговорност“, сключен от името на починал собственик на капитала на ЕООД, респ. неподписан от него, в контекста на съществуването на ЕООД като правен субект до неговото заличаване в търговския регистър, респ. съобразявайки се и с липсата на възможност за застрахователя да иска прогласяване нищожността на застрахователния договор по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД съгласно постановките в ТР №1/07.03.2019г. по тълк. д.№1/2018г., на ОСТК на ВКС. В тази връзка необсъждането на хипотезите, очертани от касатора, с оглед евентуалните възможни действия по чл. 301 ТЗ на ликвидатора след неговото назначаване, нямат решаващо значение за крайните изводи на съда и не могат да обосноват неизпълнение на задълженията му съобразно формираната по въпроса практика на ВКС.
Не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение въпросите на касатора под №2 и №3: „Недействителни ли са и какъв е видът на недействителността на сделките, които са сключени от името на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) след прекратяването му поради смърт на едноличния собственик на капитала и преди назначаването на ликвидатор, когато дружеството не разполагало и не са били вписани в Търговския регистър органи на управление?“ и „Съществува ли правна възможност за ликвидатора да потвърди, включително чрез непротивопоставяне по смисъла на чл. 301 ТЗ, сделки, сключени от името на дружеството от лице без представителна власт, след прекратяване на дружеството и преди назначаването на ликвидатор, в случаите, когато тези сделки не са насочени да обслужват ликвидацията по смисъла на чл. 268, ал. 1 ТЗ ?“. Въззивният състав въобще не е обсъждал валидността на процесните застрахователни договори – тези с „Т. и Р.” ЕООД и „Адика ВД” ЕООД, сключени от името на починалите собственици на капитала на едноличните дружества с ограничена отговорност (но преди заличаването им в Търговския регистър), в контекста на хипотетичните възможности на ликвидаторите да се противопоставят на договорите на основание чл. 301 ТЗ, поради което и двата въпроса не са обусловили решаващата воля на съда. Както бе посочено по-горе за да приеме валидност на тези договори, съдът е счел за достатъчни съображенията, че и двете ЕООД са продължили да съществуват като правни субекти и че ответното застрахователно дружество не е легитимирано за се позовава на нищожност на застрахователните полици поради липса на съгласие. Отделен е въпросът, че в случая не е налице и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касация, доколкото отговор на поставените въпроси може да бъде извлечен и от диспозитива на т. 2б. от ТР №1/07.03.2019г. по тълк. д.№1/2018г., на ОСТК на ВКС, който не прави разграничение за недействителността на застрахователните договори, сключени от името на дружество без представителна власт, в зависимост от вида на търговското дружество.
Правото на регресното вземане по чл. 499, ал. 5, изр. 2 КЗ на застрахователното дружество към Гаранционния фонд, произтича от всяко отделно извършено плащане към увреденото лице или към НББАЗ. Липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в случая е относимо към възражението за прихващане във връзка с всички плащания, извършени въз основа на застрахователните договори, сключени от името на „Т. и Р.” ЕООД и „Адика ВД” ЕООД. Що се касае обаче до възражението за прихващане, основано на извършените плащания, въз основа на договорите, сключени от името на починалите физически лица, настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед въпрос№4 в изложението:
„Възникването на спор между застраховател и Гаранционен фонд в хода на уреждане на претенцията в хипотезата на чл. 499, ал. 5 КЗ елемент ли е от фактическия състав за възникване на регресно вземане на застрахователя по чл. 499, ал. 5 КЗ спрямо Гаранционен фонд ?“.
Така формулираният от касатора въпрос е значим за конкретния правен спор по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото (за да отхвърли като неоснователно възражението за прихващане, произтичащо от плащанията по договорите, сключени от името на починалите физически лица Г. С. Б., И. Е. П., И. Д. И. и З. Н. Ч.), въззивният състав е приел, че в случая не е налице предпоставката за възникване на регресната претенция на застрахователя към Гаранционния фонд за възстановяване на заплатената сума на увреденото лице или на НББАЗ, а именно: застрахователят да е оспорил собствената си отговорност за репариране на щетите, с твърдение, че отговорен за заплащане на обезщетението е Гаранционният фонд. В тази връзка съдът е обосновал извода, обусловил решаващата му воля, че в разпоредбите на чл. 499, ал. 5 КЗ са очертани темпоралните граници, в които отричането от страна на застрахователя на неговата отговорност представлява релевантно оспорване на задължението, което следва да е заявено пред Гаранционния фонд „в хода на уреждане на претенцията“, т е. най-късно до датата на плащането. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като текстът в разпоредбата на чл. 499, ал. 5 изр. 1 КЗ (аналогично и в чл. 499, ал. 4, изр. 1 КЗ) „ако в хода на уреждане на претенцията възникне спор между …“ създава неяснота по въпроса - дали и евентуално при какви обстоятелства възникването на спор между застраховател и Гаранционен фонд е предпоставка за възникване на регресното вземане по чл. чл. 499, ал. 5 изр. 2 КЗ, респ. по чл. 499, ал. 4, изр. 2 КЗ.
Не следва да се допуска касационно обжалване във връзка с поставените от касатора въпроси №5 и №6: „Узнаването от страна на застрахователя на обстоятелства изключващи неговата отговорност и ангажиращи тази на Гаранционен фонд, което узнаване е настъпило след „уреждане на щетата“ (плащане от застрахователя на застрахователно обезщетение), изключва ли възникването за същия на регресно право по чл. 499, ал. 5 КЗ спрямо Гаранционен фонд ?“ и „Възникването на спор между застраховател и Гаранционен фонд по смисъла на чл. 499, ал. 5 КЗ елемент ли е от фактическия състав за възникване на регресно вземане на застрахователя, който надлежно е платил чуждо задължение на Гаранционен фонд в случаите, когато плащането на застрахователното обезщетение е извършено чрез усвояване от застрахователя на банкова гаранция в полза на НББАЗ, поради което моментът, от който претенцията се счита за окончателно уредена, е извън волята на последния ?“. От една страна отговорите на така формулирани два въпроса (№5 и №6) са обусловени от отговора на въпрос №4, по който се допуска касация, а от друга страна следва да се има предвид, че въззивният съд не е приел за установени и не обсъждал като релевантни за спора конкретните обстоятелства, включени във въпросите– че застрахователят е узнал за фактите, изключващи отговорността му, след „уреждане на щетата“ и че щетата е уредена „извън волята на застрахователя“.
Както бе посочено по-горе с обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на СГС, с което ответното дружество е осъдено да заплати на Гаранционен фонд задължения по чл. 520 КЗ и чл. 86 ЗЗД до датата на предявяване на иска общо в размер на 350 488.87лв., от които 348 360лв. - неиздължена вноска по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за м. август 2018г. и 2 128.87лв. - лихва за забава за периода 11.10.2018г. - 01.11.2018г. Видно от заключението на вещото лице спорните регресни вземания по чл. 499, ал. 5 КЗ за заплатените от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД обезщетения по посочените полиците, сключени с починали физически лица, са общо в размер на 176 484.77лв., от които 152 907.30лв. – платени суми чрез НББАЗ; 16 619.80лв. – лихви върху тях, 6 221.43лв. – платено ДДС и 736.24лв. – законна лихва върху ДДС. Като се има предвид липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване във връзка с възражението на ответното дружество за прихващане, свързано с всички плащания, извършени въз основа на застрахователните договори, сключени от името на „Т. и Р.” ЕООД и „Адика ВД” ЕООД, следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение само в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждането на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за сумата в размер на 176 484.77лв. В останалата му част, с която е потвърдено осъдителното решение за разликата от 176 484.77лв. до 350 488.87лв., въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №12405 от 27.11.2020г., постановено по в. т.д.№5421/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 с-в, само в частта му, с която е потвърдено решение №1426/02.08.2019г. по т. д.№2320/2018г. на СГС, VІ -12 състав, с което ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено на основание чл. 520 КЗ да заплати на Гаранционен фонд сума в размер на 176 484.77лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №12405 от 27.11.2020г., постановено по в. т.д.№5421/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 с-в, в останалата му част.
УКАЗВА на касатора ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АДв едноседмичен срок от уведомяването да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 3 529.70лв. (три хиляди петстотин двадесет и девет лева и 70ст.), на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на документа за платена държавна такса, делото да се докладва на Председателя на IІ-ро ТО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - делото да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: