О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 12

гр. София, 17.01.2022 год.ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното от К. Н. т. д. N 2422 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 309, ал. 1 и чл. 253 ГПК.

Постъпила е молба от Ц. С.-П. и О. П. с искане за отмяна на разпореждане на ВКС от 17.11.2021г. по настоящото дело, с което се указва на молителите да внесат обезпечение в размер на 158 628, 26 лева по молбата им по чл. 309, ал. 1 ГПК за спиране на изпълнението на решение № 1802 от 13.03.2019 г. по гр. д. № 470/2017 г. на Софийски градски съд, предмет на молбата им за отмяна по чл. 303 ГПК.

Молителите поддържат, че съобразно определение от 09.02.2021 г. по гр. д. № 470/2017 г. на СГС, са освободени от заплащане на такси и разноски за производството по чл. 303 ГПК, поради което и предвид твърдяната от тях обективна невъзможност с оглед материалното им състояние да внесат сумата по обезпечението по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 282, ал. 2 ГПК, не дължат внасянето му.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, приема следното:

Производството пред ВКС е образувано по молба на физическите лица по чл. 303 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 1802 от 13.03.2019 г. по гр. д. № 470/2017 г. на Софийски градски съд, като е направено и искане по чл. 309, ал. 1 ГПК за спиране на изпълнението му.

С определение от 09.02.2021 г. по гр. д. № 470/2017 г. на Софийски градски съд молителите са освободени от заплащане на държавна такса по молбата за отмяна за сумата над 100 лева (по 50 лева за всеки от тях) до 5916, 73 лева.

С разпореждане от 17.11.2021г. по настоящото дело ВКС, на основание чл. 309, вр. чл. 282 ГПК, е указал на молителите в едноседмичен срок от съобщението да представят вносен документ за внесено по особената сметка на ВКС обезпечение в размер на 158 628, 26 лева (сумата присъдена с влязлото сила решение), във връзка с депозираната от тях молба по чл. 390, ал. 1 ГПК за спиране изпълнението на решението, предмет на производството по отмяна.

Молбите за отмяна на указанията на съда от 17.11.2021 г. и за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение, предмет на производството по чл. 303 ГПК, са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 309, ал. 1 ГПК, подаването на молба за отмяна на влязло в сила решение не спира изпълнението му, но по искане на страната съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2-6 ГПК – срещу представяне на обезпечение в размер на присъдената сума при решение за парични вземания. Според правилото на чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

Настоящият състав на ВКС, като взе предвид посочените разпоредби, намира за неоснователно твърдението на молителите, че са освободени от внасяне на обезпечението по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 282, ал. 2 ГПК на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, което е относимо единствено към освобождаване на страна от внасяне на такси и разноски в съдебното производство. Изискването на процесуалния закон за представяне на надлежно обезпечение (гаранция) от страната по чл. 309, ал. 1 вр. чл. 282, ал. 2 ГПК е свързано с охрана на интереса на другата страна, в чиято полза е налице постановено влязло в законна сила решение. Обезпечението по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 282, ал. 2 или ал. 3 ГПК (обезпечаващо изпълнението на влязлото в сила решение за парично вземане или на вредите от забавеното изпълнение на влязлото в сила решение) по своята правна същност представляват залог на парична сума, учреден съгласно чл. 181, ал. 1 ЗЗД. Доколкото в тези случаи заложената парична сума се депозира по сметка на съд, процесуалния закон въвежда специални правила относно размера на заложената парична сума и условията за удовлетворяване на залогоприемателя, респ. връщането й на залогодателя. В тази насока са задължителните указания относно приложението на чл. 282, ал. 2-6 ГПК, дадени с Тълкувателно решение № 6/2014 г. от 23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от изложеното, по своя характер обезпечението по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 282, ал. 2 ГПК не представлява държавна такса или разноски за производството (чл. 78, ал. 1 ГПК), поради което за него не е приложимо правилото на чл. 83, ал. 2 ГПК, като обезпечението не е било предмет и на постановеното от СГС определение по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, с което молителите са освободени единствено и то частично от внасянето на държавна такса по молбата за отмяна. Ето защо, не е налице законово основание за освобождаване на молителите от внасяне на обезпечението по чл. 309, вр. чл. 282, ал. 2 ГПК във връзка с искането им за спиране изпълнението на влязлото в сила решение, а от там и основание за отмяна по реда на чл. 253 ГПК на разпореждането на съда, с което са дадени указания на страните за внасяне на обезпечението.

С оглед горното и предвид невнасянето на гаранцията по чл. 309, вр. чл. 282, ал. 2 ГПК, искането на молителите за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение, предмет на производството по отмяна, също следва да се остави без уважение.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 253 ГПК на Ц. С.-П. и О. П. за отмяна на разпореждане от 17.11.2021г. по т. д. № 2422/2021г. на II т. о. на ВКС, с което се дават указания на същите да внесат на основание чл. 309, вр. чл. 282, ал. 2 ГПК обезпечение в размер на 158 628, 26 лева по молбата им по чл. 309, ал. 1 ГПК за спиране на изпълнението на решение № 1802 от 13.03.2019 г. по гр. д. № 470/2017 г. на Софийски градски съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 309, ал. 1 ГПК на Ц. С.-П. и О. П. за спиране изпълнението на решение № 1802 от 13.03.2019 г. по гр. д. № 470/2017 г. на Софийски градски съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.