№ 7 София, 14.01. 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 4099/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Марж” ООД, представлявано от управителя М. В. М., действащ чрез адв. Х. Р., срещу определение № 552/13.07.2021 г. по в. ч. гр. д. № 1453/2021 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 258/17.05.2021 г. на съдия по вписванията при Пловдивския районен съд за отказ да разпореди заличаване /на вписването/ на договор за наем от 27.01.2016 г. на ПИ с идентификатор ............по КККР на [населено място], ведно с построените в него сгради, вписан на 01.02.2016 г.

В жалбата се поддържа оплакване за порочност на обжалвания акт на всички възможни основания - нищожност, недопустимост и неправилност, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост и се моли за отмяната му. Твърди се, че договор за наем на недвижим имот, подлежащ на вписване, е непротивопоставим на купувача от публична продан на имота, ако вписването е след първата ипотека. Приемайки обратното, окръжният съд е допуснал нарушение на чл. 237, ал. 1 ЗЗД, чл. 175, ал. 1 ЗЗД, чл. 453, т. 5 ГПК, чл. 498 ГПК и чл. 496, ал. 2 ГПК. Оспорва се и извода на съда, че никъде в закона публичната продан на недвижим имот не е уредена като основание за заличаване на договор за наем на същия имот, като се твърди, че така са нарушени разпоредбите на чл. 19-22а и чл....