3О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 6

София, 14.01.2022 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията В. А. гр. д. № 4491/2021 година.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.

Подадена е молба от Р. И. Т. за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязло в сила решение № I-31-183020 от 31. 07. 2017 г. по гр. д. № 52053/2012 г. на Софийски районен съд, потвърдено с решение № 2885 от 19. 04. 2019 г. по гр. д. № 5441/2018 г. на СГС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 68 от 13. 02. 2020 г. по гр. д. № 2827/2019 г. на ВКС, 2 г. о. в частта му, с която е уважен предявеният от М. К. В. и Р. Р. В. (конституирани като ищци на основание чл. 227 ГПК, като наследници на починалия ищец Р. И. В.) против Р. И. Т. иск с правно основание чл. 109 ЗС, вр. чл. 52 ЗС, за осъждане на ответницата да премахне насаждения, намиращи се в собствения й имот с идентификатор .....по КК на [населено място], на разстояние от 0, 45 до 1, 75 м. до общата граница с поземлен имот с идентификатор ...., собственост на ответниците, индивидуализирани в диспозитива на първоинстанционното решение.

Подаден е писмен отговор от адв. А. П. И., като процесуален представител на Р. Р. В. и М. Р. В., с който се поддържа недопустимост, евентуално - неоснователност на молбата за отмяна. Претендира се присъждане на разноските, направени в производството по отмяна.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, извършвайки преценка за допустимост на молбата, съобрази следното:

Молбата за отмяна е квалифицирана от молителката по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В същата са изложени твърдения, че след влизане в сила на решението в осъдителната му част, в имота на молителката-ответница по иска било извършено замерване, заради предстоящо строителство, при което се установило, че част от смърчовете и туите, за които е постановено осъдителното решение, се намират на разстояние по-голямо от три метра, което обстоятелство е установено от приложена към молбата за отмяна експертна оценка на съществуваща дървесна растителност от месец август 2021 г., изготвена от ландшафтен архитект Е. Х., по възлагане на ищцата.

Към молбата за отмяна е приложена посочената по-горе експертна оценка и скица към нея, според която четири от дърветата в близост до общата имотна граница - с номера 2 (западна туя, на възраст 10-12 г.), 3 (западна туя, на възраст 10-12 г.), 13 (обикновен смърч, на възраст 40-50 г.) и 51 (западна туя, на възраст 10-20 г.), са засадени на разстояние по-голямо от три метра от общата имотна граница и не нарушават предвидените в закона отстояния. Твърди се, че това новоузнато обстоятелство е от съществено значение за делото, наличието му налага преосмисляне на правните изводи, касаещи основателността на иска, а съществуването му се доказва от приложената към молбата за отмяна експертна оценка на съществуваща дървесна растителност.

При тези данни настоящият състав прие следното:

Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК (соченото от молителя ново обстоятелство му е станало известно през август 2021 г., когато е изготвена експертната оценка, а молбата за отмяна е подадена през септември 2021 г.), от легитимирано лице, срещу подлежащ на отмяна акт, но е недопустима.

Недопустимостта й произтича от невъзможността да се подведе под основанието за отмяна по 303, ал. 1, т. 1 ГПК, посоченото от молителката новоузнато обстоятелство - действителното разстояние между четири от дърветата, предмет на осъдителното решение по чл. 109 ГПК, и общата имотна граница между имотите на ищеца и ответницата) и доказващият това обстоятелство документ – писмено становище (експертна оценка) на специалист, изготвено по възлагане на молителката. Експертната оценка обективира писмено становище на специалист – ландшафтен инженер, но няма характер на писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 и на Раздел IV „Писмени доказателства“ от Гражданския процесуален кодекс, тъй като не представлява документ, който сам по себе си установява релевантен за спора факт, а представлява документ, съдържащ индиция, че е възможно, в случай на отмяна на въззивното решение и допускане на съдебно-техническа експертиза, определеният от съда експерт да даде заключение в смисъл идентичен със заключението на частната експертиза (че обозначените в частната експертиза 4 бр. дървета са засадени на разстояние, надхвърлящо 3 метра от общата имотна граница). Съгласно ППВС № 2/1977 г., т. 4, недопустима е отмяна по чл. 231, б.“а“ ГПК (отм.) въз основа на писмени декларации на лица, които биха потвърдили пред съда, като свидетели или вещи лица, вписаното в декларациите.

Според тълкувателно решение № 7/2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, молба за отмяна, съдържанието на която препраща към законовия текст на чл. 303, ал. 1 ГПК, без да са изложени факти, които могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания по чл. 303, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Разяснено е, също, че недопустима ще е и молбата за отмяна, с която се релевират касационни основания за неправилност на решението, тъй като същите не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК.

Като процесуално недопустима, подадената от Р. И. Т. молба по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не следва да бъде допускана до разглеждане по същество.

С оглед изхода на производството, молителката ще следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по молбата Р. Р. В. и М. Р. В. сумата 1000 лв. разноски за производството по отмяна, представляващи платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК и процесуално представителство пред ВКС в производството по отмяна.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Р. И. Т. молба за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязло в сила решение № I-31-183020 от 31. 07. 2017 г. по гр. д. № 52053/2012 г. на Софийски районен съд, потвърдено с решение № 2885 от 19. 04. 2019 г. по гр. д. № 5441/2018 г. на СГС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 68 от 13. 02. 2020 г. по гр. д. № 2827/2019 г. на ВКС, 2 г. о. в частта му, с която е уважен предявеният от М. К. В. и Р. Р. В. (конституирани като ищци на основание чл. 227 ГПК, като наследници на починалия ищец Р. И. В.) против Р. И. Т. иск с правно основание чл. 109 ЗС, вр. чл. 52 ЗС, за осъждане на ответницата да премахне насаждения, намиращи се в собствения й имот с идентификатор ....по КК на [населено място], на разстояние от 0, 45 до 1, 75 м. до общата граница с поземлен имот с идентификатор ...., собственост на ответниците, индивидуализирани в диспозитива на първоинстанционното решение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: