О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 283

гр. София, 28.03.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет първи март две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Ц

ЧЛЕНОВЕ: А. Б

Б. Ц

изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 777 по описа за 2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

С решение № 144 от 09.11.2018 г. по гр. д. № 496/2018 г. на Варненски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от К. П. Д. от [населено място] против Прокуратурата на Р. Б за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение. В решението е прието за установено, че от 2006 г. ищецът е работел на длъжност „младши автоконтрольор” първа степен в група „Пътна полиция” при МВР, [населено място]. На 16.02.2012 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 302, т. 1 и т. 2 вр. чл. 301, ал. 3, пр. І-во вр. с ал. 1, пр. І-во вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Внесеното обвинение в съда е било преквалифицирано по чл. 301, ал. 1, пр. ІІ-ро НК за това, че на 27.07.2011 г. в качеството си на длъжностно лице –полицай, младши автоконтрольор към „Пътна полиция” на МВР, [населено място], в съучастие с друго лице, при пътна полицейска проверка е приел дар който не му се следва, а именно 20 български лева, за да не състави на водача на МПС акт за установяване на административно нарушение. След повдигане на обвинението, през м. юни 2012 г. ищецът е бил отстранен от работа, четири месеца по-късно възстановен, а през м. януари 2015...