Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Т. М. П. чрез процесуален представител адвокат Ю. Д. против решение № 25 от 10.02.2017г. на Административен съд Кюстендил по адм. дело № 357/2016г.

С него се отхвърля като неоснователна жалбата на Т. М. П. срещу заповед № ППЗЗД/Д-КН-Д/17 от 21.10.2016г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" Дупница, потвърдена с решение № 10-РД01-0077/17.11.2016г. на директора на регионална дирекция за Социално подпомагане - Кюстендил, с която е отказано отпускане на месечна помощ по чл. 49, ал. 1 от Правилник за прилагане на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО).

Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Поддържа, че административния акт, с който се отказва отпускане на помощи по чл. 49 ал. 1 ППЗЗД е неправилно мотивиран с обстоятелството, че в доходите за отпускане на финансова помощ се включват и средставта по чл. 50 от ППЗЗД за отглеждане и възпитаване на детето, настанено в приемно семейство. Смята, че тези доходи не следва да се вземат предвид съгласно разпоредбата на § 1, т. 11 от ДР ППЗЗД, според която не се считат за доходи при определяне на размера на финансовата помощ помощите, отпуснати по реда на правилника.

Ответникъ, т директорът на ДСП Дупница взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на Т. М. П. срещу цитираната заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" Дупница. С нея й...