Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. И. С. от [населено място] против решение № 21 от 15.08.2017 г. по адм. д. № 392 по описа за 2016 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЗСП/Д-Р/2724 от 10.10.2016 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Русе.

Изложените съображения за необоснованост и нарушения на съдопроизводствени правила са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Дирекция "Социално подпомагане" – Русе не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Русе е заповед № ЗСП/Д-Р/2724 от 10.10.2016 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Русе, потвърдена с решение № 18-РД04-1028 от 10.11.2016 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП), [населено място], с която на С. И. С. от [населено място] е отказано отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за сезон 2016 / 2017 г. с мотиви за неизпълнение на условието по чл. 10, ал. 1, т. 6а от ППЗСП.

С постановеното решение Административен съд - Русе е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел за установено, че в предвидения от закона петгодишен срок жалбоподателят е извършил две сделки - на 29.06.2012 г. и на 20.05.2014 г. - за дарение на идеални части от недвижими имоти, намиращи се в землището на [населено място] и [населено място]. С чл. 10, ал. 1, т. 6а от ППЗСП законодателят урежда императивно и безусловно основание да се откаже социална помощ на лица, дарили свой имот (жилищен, вилен, селскостопански или горски имот) или идеални части от него през посочения период. Изводите на съда за наличие на основание за отказ за отпускане на социална помощ произтичат от преценката на събраните доказателства, между които заверени преписи на нот. акт № [номер] от 29.06.2012 г. на нотариус с рег. № [номер] и нот. акт № [номер] от 20.05.2014 г. на нотариус с рег. № [номер]. Съдът се е позовал и на справката от Службата по вписванията – Русе, съгласно която сделките са отбелязани в регистрите. Решението е обосновано и правилно.

Изложените в касационната жалба доводи, релевиращи необоснованост и нарушения на съдопроизводствени правила, са неоснователни.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6а от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ППЗСП), приложима по силата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, изключва от кръга на лицата с право на целева социална помощ тези заявители, които през последните 5 години са прехвърлили чрез договор за дарение собствеността върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях.

Извършените сделки за дарение на селскостопански имоти по нот. дело № 371/2012 г. и нот. дело № 55/2014 г. са доказани с представените 2 бр. нотариални акта и със справката на Службата по вписванията – Русе. Представените документи опровергават твърдението на касационния жалбоподател, че не е вярно, че през 2012 г. и 2014 г. е извършил дарения. Нотариалните актове не подлежат на съдебен контрол от административния съд, а от страна на касационния жалбоподател не е извършено оспорване по исков ред на пълномощията на представляващото го в нотариалните производства лице.

На основание чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Законосъобразно първоинстанционният административен съд е приел, че изменената разпоредба на чл. 10, ал. 12 от ППЗСП (ДВ - бр. 86 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.), която допуска ограничения при прилагането на чл. 10, ал. 1, т. 6а от ППЗСП, няма придадено обратно действие, поради което действа занапред, т. е. за следващия отоплителен сезон. Съгласно изменението, в сила от 11.11.2016 г., разпоредбата на т. 6а не се прилага в случаите, когато общата стойност на сделките не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период. При гарантиран минимален доход (ГМД) в размер на 65 лв. се изчислява 60-кратен размер от 3900 лв. За пълнота на изложението следва да се добави, че по делото липсват данни, че общата стойност на дарените идеални части от недвижими имоти през 2012 г. и 2014 г. е под 3900 лв.

Оспорената заповед е материално законосъобразна и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Русе е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 21 от 15.08.2017 г., постановено по адм. д. № 392 по описа за 2016 г. на Административен съд – Русе. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.