Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от директора на ТП на НОИ Пловдив срещу решение №210/15.02.2017 г. по адм. д.№2483/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено по жалбата на Б. С. Б. решение №2153-15-246/03.10.2016 г., с което е потвърдено разпореждане №[ЕГН]/Протокол №01309/10.08.2016 г./ на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 1 КСО. С решението на Административен съд Пловдив е изпратена преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ Пловдив, за ново произнасяне по заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от Б. и определяне на начална дата за отпускане на пенсията му съобразно дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

В касационната жалба се оспорва решението като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Б. С. Б., редовно уведомен, се явява лично. Изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна.

С решение №2153-15-246/03.10.2016 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, е потвърдено разпореждане №[ЕГН]/Прот.№01309/10.08.2016 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Пловдив, с което на Б. С. Б. е отпусната...