Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 215 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ).

Образувано е по касационна жалба на С. С. Ш. от [населено място] и от Кмета на община С. срещу решение № 138 от 24.08.2017г. по адм. д. № 335/2016г. на Административен съд – [населено място] В ЧАСТТА, с която е отменена заповед № РД – 15 – 2298 от 03.11.2015г. на вр. и. д. Кмета на община С. за одобряване на проект за подробен устройствен план – план за застрояване (ПУП - ПЗ) за новообразувания със заповедта УПИ [номер] „За обществено обслужване“, кв. [номер], кв. [квартал], по плана на [населено място], по жалбата на С. Х. Ф..

В жалбата жалбоподателят С. Ш. твърди на първо място недопустимост на оспореното решение и иска същото да бъде обезсилено като постановено по недопустима жалба. Твърди, че С. Ф. не е имала право на жалба, тъй като не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131 от ЗУТ, тъй като на първо място не е вписана в кадастралния регистър (КР), а на второ място, тъй като не се легитимира като носител на ограничено вещно право на строеж в съседния имот УПИ [номер], кв. [номер], тъй като представеното заявление по чл. 56 ал. 2 т. 2 от ЗТСУ отм. , с което е учредено правото на надстрояване не е вписано в Службата по вписванията. Поради това твърди, че липсва надлежно учредено право на надстрояване – ограничено вещно право, което може да направи жалбоподателката пред първата инстанция заинтересовано от оспорване на заповедта лице. Алтернативно твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди, че стената на сградата съсобственост на С. Ф., съпруга й Б. Ф. и баща й Х. Х. е калканна и законосъобразно с оспореното заповед е допуснато застрояване в неговия имот, с което се покрива калканната стена. Иска оспореното решение да бъде обезсилено, алтернативно отм. о в оспорената му част.

В жалбата си жалбоподателят Кмета на община С. изразява становище за недопустимост на оспореното решение, постановено по жалба на лице, което не е от кръга на заинтересованите по чл. 131 от ЗУТ по аргументите, изложени и в жалбата на Ш., като по отношение на заявлението по чл. 56 ал. 2 т. 2 от ЗТСУ отм. също твърди, че не е породило действие и с него не може да се приеме, че е учредено право на надстрояване, тъй като същото не е представено пред компетентния административен орган – техническата служба на общината. Алтернативно твърди незаконосъобразност на решението в оспорената му част, тъй като подробно излага мотиви защо счита, че одобрения план за застрояване отговаря на законовите изисквания. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на ответниците.

Ответниците С. Х. Ф. и Х. А. Х. с отговор на касационните жалби изразяват становище за неоснователност на същите и законосъобразност на оспореното решение в оспорената му част.

Ответниците Б. М. Ф., [фирма] и [фирма] не изпращат представители в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационните жалби.

Представителя на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационните жалби.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, от страни – адресати на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни по следните съображения:

С оспореното решение Административен съд – [населено място] в оспорената му част е отменена заповед № РД – 15 – 2298 от 03.11.2015г. на вр. и. д. Кмета на община С. В ЧАСТТА, с която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план – план за застрояване (ПУП - ПЗ) за новообразувания със заповедта УПИ [номер] „За обществено обслужване“, кв. [номер], кв. [квартал], по плана на [населено място], по жалбата на С. Х. Ф.. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на С. Х. Ф. срещу заповед № РД – 15 – 2298 от 03.11.2015г. на вр. и.д. Кмет на община С. в частта, с която е одобрено изменение на подробен устройствен план – план за регулация за УПИ [номер] – „За ПТТ“ и УПИ [номер] – „За приемателен пункт“, кв. [номер],[жк]по плана на [населено място], като отпада УПИ [номер] – „За приемателен пункт“ и се променя югоизточната вътрешна регулационна линия на УПИ [номер] – „За ПТТ“ и се образува нов УПИ [номер] – „За обществено обслужване“ за ПИ № [номер], съгласно приложен проект. Заповед № РД – 15 – 2298 от 03.11.2015г. е издадена на основание чл. 129 ал. 2 и чл. 134 ал. 2 т. 2 от ЗУТ. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на С. Ф. срещу заповедта, в частта, с която е одобрен плана за регулация не е оспорено и е влезнало в сила. Оспорването е само в частта на отменената заповед за одобреното изменение на плана на застрояване.

За да постанови оспореното решение в оспорената му част АС – [населено място] е приел, че жалбоподателката С. Ф. е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като с оспорения план за застрояване е предвидено свързано застрояване към собствената на нея, съпруга й и баща й сграда, а същата се е легитимирала като собственик на сградата с молба за отстъпено право на надствояване, вписано в СВ – [населено място] под № [номер], том I, дело № 1530 от 13.07.1998г., Акт за узаконяване № 23 от 27.04.2004г. на главния архитект на община С. и разрешение за строеж № [номер] от 29.04.2004г. Приел е, че оспорената заповед в частта, с която е одобрен плана за застрояване е незаконосъобразна, като издадена на първо място при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, а именно: внесената разработка не е приета от ОЕСУТ – [населено място], а напротив била е върната за представяне на съгласие по чл. 21 ал. 5 от ЗУТ, но такова не е представено, а след това не са представени доказателства да е била внесена с отстранени нередовности. Приел е, че е нарушен чл. 128 ал. 10 от ЗУТ, тъй като не са проведени изискващите се процедури за частта от плана, която е върната, а именно плана за застрояване. Приел е, че от ОЕСУТ е приет плана само в частта за регулация, но не и за застрояване, поради и което в тази част издаване на заповед за одобряване на плана за застрояване е незаконосъобразна. Приел е и допуснато нарушение с оглед неуведомяването на С. Ф. и непредоставянето й на възможност да участва в административното производство. Приел е и че оспорената заповед в частта относно плана за застрояване е и материално незаконосъобразна, тъй като не е спазено изискването за наличие на съгласие по чл. 21 ал. 5 от ЗУТ. Приел е, че с оспорната заповед е предвидено свързано застрояване, като това е допустимо само при наличието на изрично писмено съгласие на собственика на съседния имот, с който е предвидено свързаното застрояване, а такова в настоящия случай не е дадено. Решението в оспорената му част е правилно.

Законосъобразен е извода на АС – [населено място], че С. Ф. се явява заинтересовано лице от оспорване на заповедта, съгласно чл. 131 ал. 2 т. 2 от ЗУТ. Съгласно посочената разпоредба собствениците и носителите на ограничени вещни права в съседни имоти, каквато е жалбоподателката в първоинстанционното производство Ф., могат да оспорват ПУП, когато е предвидено свързано застрояване. В настоящия случай с оспорения план за застрояване е предвидено свързано застрояване. Спорен е въпроса обаче дали С. Ф. се легитимира като носител на ограничено вещно право на надстрояване и дали е лице по чл. 131 от ЗУТ, тъй като не е била вписана в имотния или кадастралния регистър като носител на такова право. Настоящият състав, а и трайната практика на ВАС възприема, че заинтересовани по чл. 131 от ЗУТ лица, са всички собственици, а не само тези, които са вписани в разписния списък към кадастралния план или в кадастралния регистър. Действително изискването заинтересуваното лице да е вписано като собственик или носител на ограничено вещно право е записано в текста на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ. Това изискване обаче не следва да се абсолютизира. Правото на собственост може да бъде установено и с валиден документ на собственост, каквито са представените в производството пред АС – [населено място]. Поради това за С. Ф. е налице правен интерес от оспорване на заповедта, както законосъобразно е приел АС – [населено място]. Следва да се посочи и че е неоснователно възражението на касаторите, че Ф. не се легитимира с документи за собственост, тъй като молбата по чл. 56 ал. 2 т. 2 от ЗТСУ отм. за отстъпване на право на надстрояване не е вписана в службата по вписвания на [населено място] и не е доведена до знанието на Кмета. Нотариално завереното заявление по чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ отм. до общината следва да е надлежно вписано в нотариалните книги, защото формата на заявлението и вписването представляват гаранция за даденото сериозно и обмислено съгласие на собственика и представляват необходимо условие за действителността на волеизявлението. По силата на така даденото съгласие върху мястото се учредява вещно право на строеж в полза на строителя. От доказателствата по делото се установява безспорно, че със заявление по чл. 56 ал. 2 т. 2 от ЗТСУ отм. Х. Х. е учредил на дъщеря си и зет си право на надстрояване на сградата, като въз основа на него е издадено разрешение за строеж и одобрени проекти, както и акт за узаконяване на надстроената сграда, поради изпълнение в отклонение с проектите. Заявлението по чл. 56 ал. 2 т. 2 от ЗТСУ отм. е отправено до общината и същата въз основа на него издава и акта за узаконяване, а заявлението по чл. 56 ал. 2 т. 2 от ЗТСУ отм. е вписано в Службата по вписванията – Сливен по цитирания по – горе номер, том и дело, т. е. същото е годно основание да направи адресатите му титуляни на ограничено вещно право – право на надстрояване, съответно заинтересовани по чл. 131 ал. 1 вр. ал. 2 от ЗУТ лица. Поради изложеното е неоснователно възражението на двамата касатори за недопустимост на оспореното решение, като постановено по недопустима жалба.

На второ място неоснователно е възражението за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в противоречие със закона. Законосъобразен е извода на АС – [населено място], че оспорената заповед в частта, с която е одобрен плана за застрояване е издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, а именно най – напред това, че планът не е одобрен на ОЕСУТ и след като е върнат за представяне на съгласие по чл. 21 ал. 5 от ЗУТ, такова не е представено и не са проведени дължимите се процедури. На следващо място следва да се посочи и че относно частта на одобрения план за застрояване не е налице правно основание за изменението му и в тази част заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като няма правно основание. Посоченото като правно основание за издаване на заповедта чл. 134 ал. 2 т. 2 от ЗУТ касае само и единствено изменение на план за регулация, тъй като касае нанасянето на регулационните граници в съответствие с кадастралните такива при изменение на кадастрален план, изменение или одобряване на кадастрална карта. Тази рапоредба обаче не предвижда основание за изменение на застроителен план, още повече, че в конкретния случай от събраните доказателства се установява, че за имота на С. Ш. няма преди това одобрен застроителен план, който да се изменя. Т.е. не е налице и основание за изменение на застроителен плани при изначална липса на такъв. Тези допълнително допуснати нарушения на административно производствените правила също са основание за отмяна на заповедта и съответно решението на АС – Сливен в оспорената част е законосъобразно.

Най – накрая законосъобразен е и извода за материална незаконосъобразност на оспорената заповед в частта на плана за застрояване, поради липсата на предпоставки за допускане на свързано застрояване в двата имота, а именно липса на нотариално заверено писмено съгласие по чл. 21 ал. 5 от ЗУТ от собствениците на УПИ [номер], С. и Б. Ф. и Х. Х., както и това, че от СТЕ се установява, че стената, която се покрива, не изпълва изискванията за калканна стена.

Поради всичко гореизложено оспореното решение в оспорената му част като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора – Кмета на община С. за присъждане на разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 138 от 24.08.2017г. по адм. д. № 335/2016г. на Административен съд – [населено място] в ОСПОРЕНАТА МУ ЧАСТ, с която е отменена заповед № РД – 25 – 2298 от 03.11.2015г. на вр. и. д. Кмета на община С. за одобряване на проект за подробен устройствен план – план за застрояване (ПУП - ПЗ) за новообразувания със заповедта УПИ [номер] „За обществено обслужване“, кв. [номер], кв. [квартал], по плана на [населено място], по жалбата на С. Х. Ф... РЕШЕНЕТО е окончателно.