Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] със седалище [населено място], чрез процесуалния му представител адв. К. Б. против решение № 7967 от 14.12.2016 година по адм. дело № 6639/2016 година на Административен съд София-град. С него е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му срещу заповед № 03-РД/1523 от 19.05.2016 година на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” /ДФЗ/. Правят се възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, за неспазване на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.
Ответната страна – изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрк. Т. Л. изразява лаконично и лишено от каквито и да било мотиви голословно становище за неоснователност на касационната жалба с претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че анализът на всички доказателства по административната преписка води до извод за наличие на целенасочени действия от страна на дружеството с цел постигане и усвояване на по-висока субсидия, посредством привидното разделяне на един общ проект на няколко части и подаване на три заявления за подпомагане.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от [фирма] против заповед № 03-РД/1523 от 19.05.2016 година на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 42, ал. 1 във вр. чл. 39, ал. 1, т. 2, чл. 11, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 година за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства” от мярка 4 „Инвестиции в материални активи” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 година /Наредбата/ е отказано финансиране на подаденото от дружеството заявление за подпомагане на обща стойност 1 194 923, 36 лева. Направени са възражения в няколко насоки: допуснати съществени нарушения на административните правила, изразяващи се в липса на фактически основания за издаване на заповедта; недоказване на твърдението за изкуствено създадени условия, като основание за отказа за плащане, а само „предположения” на административния орган и неправилно тълкуване на приложимите правни норми отм. енителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК.
В хода на образуваното производство съдът е приел като доказателство административната преписка и е указал на страните обстоятелствата, които следва да докажат при изпълнение на правилата за разпределение на доказателствената тежест. Подробно е описал приетите за доказани факти от значение за правилното решаване на възникналия спор:
1. Подадено от [фирма] на 8.06.2015 година заявление за подпомагане по Програма за развитие на селските райони 2014-2020 година по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства”. Инвестицията, за която кандидатства е „Създаване на орехови насаждения” за био орехи на площ от 511.850 декара. Общият размер на разходите по проекта, за който се кандидатства са определени от него на 1268918.36 лева. Съотнесена към допустимите за подпомагане 70%, претендираната финансова помощ е 888242.85 лева. Приложил е съответните документи и декларации.
2. На 22.01.2016 година, заместник-изпълнителният директор на фонда е констатирал при извършените задължителни контролни проверки на това заявление и на идентичните заявления, за подпомагане, подадени от други две дружества - [фирма] и [фирма] индикатори за потенциално наличие на изкуствено създадени условия. Подробно ги е описал в докладна записка до изпълнителния директор на фонда с искане да разреши на дирекция "Противодействие на измамите" да извърши проверка за установяване наличие или липса на такива условия.
3. На същата дата с последващ пореден номер е входирана и втора докладна записка от заместник-изпълнителния директор за спиране обработката на заявлението за подпомагане.
4. На 25.01.2016 година със заповед № 03-РД/171 на основание чл. 37, ал. 4, т. 2 и ал. 5 от Наредба № 9/2015 година за прилагане на подмярката, изпълнителният директор е спрял обработката на заявлението за подпомагане. Тя е връчена на бенефициера, който е използвал предоставената му правна възможност да я обжалва. Потвърдена е от административния съд с определение, което е влязло в сила на 31.10.2016 година с произнасянето на Върховния административен съд, осмо отделение по подадената частна жалба от дружеството.
5. На 7.04.2016 година е внесена докладна записка от директора на дирекция "ПИ". В нея е извършен анализ и са потвърдени съмненията за изкуствено създадени условия от тримата кандидати. Направен е извод за наличие на обективни фактори - еднакви инвестиционни проекти, наличие на географска, икономическа и правна връзка, сочещи, че действията за кандидатите и техния наемодател [фирма] са умишлено координирани по начин, че предполагаем общ проект е разделен на три по-малки проекта с цел получаване на по-високо индивидуално подпомагане. Това е квалифицирано, като съгласувани действия за постигане на инвестиционна цел, несъответна с целта на финансиране.
5. На 19.05.2016 година административният орган е отказал финансиране в хипотезата на чл. 42, ал. 1 от наредбата, позовавайки се на чл. 39, ал. 1, т. 2 и чл. 11, ал. 1 във връзка с чл. 15, ал. 2 от нея. Изложил е фактическите обстоятелства за тези свои изводи, съдържащи се в докладните записки и в заповедта за спиране обработката на заявлението за подпомагане.
Съдът е приел съществуването на фактите, залегнали в оспорения административен акт, като е анализирал представените административни преписка, както по заявлението за подпомагане на жалбоподателя, така и по заявленията за подпомагане на другите две дружества - изискани и приети, като доказателства. Обосновано е приел, че съществуването им не е спорно между страните - спорни са направените изводи при анализа на доказателствата. Налице е идентичност на имотите за засаждане, които са собственост на [фирма]; инвестициите ще бъдат изпълнени в едно и също землище; има съвпадение при намеренията за създаване на биологично насаждение от орехи; тримата кандидати – [фирма]; [фирма] и [фирма] са с едни и същи оференти и доставчици, като сключените с тях договори са от една и съща дата; идентични отговори на уведомителните писма за отстраняване на непълноти и неясноти; идентичност на голяма част от земеделската техника, предмет на инвестицията. Обсъдил е допълнително представените от процесуалния представител на жалбоподателя с молба от 3.10.2016 година документи и е изложил съображенията си за тяхната доказателствена сила. Извършил е служебно справки в търговския регистър и в регистъра за населението за установяване свързността на лицата, участвали в схемата за подпомагане.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка е извършил проверка за наличието или липсата на твърдяните от жалбоподателя отменителни основания. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. При преценка на съответствието на отказа за финансиране с материалния закон, е съобразил аналогичния характер между разпоредбата на чл. 4, пар. 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011 година на Комисията, касаещ предходния програмен период и разпредбата на чл. 60 от Регламент № 1306/2013 година, касаеща актуалния програмен период, към която препраща пар. 1, т. 13 от ДР на Наредба № 9, предназначена да дефинира понятието "изкуствено създадени условия". Това му е дало основание да използва критериите, изведени от Съда на ЕС в решение по дело № С-434/2012 г. на Съда на ЕС, постановено по преюдициално запитване относно обективния и субективния елемент от поведението на бенефициерите, по отношение на които се твърди наличие на такива условия - обстоятелства, свързани с правните, икономическите и/или личните връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, както и улики, свидетелстващи за наличието на умишлена координация между тях. Начинът, по който е извършил конкретната проверка на установените данни с оглед наличието/липсата на тези елементи е установил от формираната вече в тази насока съдебна практика - например решение 10539 от 30.07.2014 година по адм. дело № 2506/2014 година на Върховния административен съд, трето отделение, постановено във връзка с основния спор, по който е издадено решението по преюдициално запитване. Използвайки правомощията си на съд по съществото на спора, дължащ проверка за законосъобразността на отказа на всички основания по АПК, е анализирал съдържанието на договорите за отдаване под наем, сключени между наемодателя - [фирма] и тримата бенефициера, както и евентуалните последици, благоприятстващи наемодателя при предсрочното прекратяване на договорите. Счел е, че ниската наемна цена на имотите и възможността за предсрочно прекратяване на договорите за наем по взаимно съгласие води до извод, че в този случай инвестицията ще премине към собственика на земята. Отделно от това е анализирал съдържащите се в преписките три решения на МОСВ, РИ - Шумен да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за всяко едно от инвестиционните предложения. Съобразил е разликата между инвеститор и възложител в преписките на [фирма] и [фирма] и свързаността на тези възложители с [фирма] и [фирма]. Всички факти и обстоятелства е анализирал в тяхната цялост и взаимна връзка, което му е дало основание да приеме, че предприятията не са самостоятелни, а имат един общ проект или действат, като подставени лица за получаване на финансиране на един общ проект поне три пъти. Приел е за установени отношения на координация между кандидатите за получаване на предимство в противоречие с целите на подмярката по ПРСР 2014-2020 година, включително и получаване на помощ в размер, надвишаващ допустимия максимум по националното законодателство. Направил е извод за законосъобразност на оспорения отказ за финансиране и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно.
Първата група касационни доводи са за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обособени в пет точки. На първо място се твърди, че съдът е приел за установени факти, които не са обективирани в оспорената заповед, а допълнително са въведени от процесуалния представител на ответната страна в хода на образувано вече съдебно производство. Явно касационният жалбоподател има предвид проведеното от съда изследване на отделните клаузи в наемния договор и влиянието им за формиране на извод за наличие на изкуствено създадени условия за неправомерно получаване на предимство. Възражението е неоснователно. Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените доказателства да провери законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК. С нарочно определение от 2.07.2016 година е разпределена доказателствената тежест между страните. Изрично е указано на административния орган задължението му да докаже наличието на фактическите основания за издаване на заповедта и спазването на законовите изисквания в производството пред него. В изпълнение на това указание, юрисконсулт Л. с молба, депозирана в съдебно заседание на 24.10.2016 година е поискал назначаване на експертиза за установяване на пазарната годишна наемна цена в районите, в които се намират отдадените под наем земеделски земи. Искането му се основава на оспорване твърденията по жалбата, че изборът на селище и сключването на договори за наем с едно единствено дружество от три напълно различни по седалище търговски субекти на три съседни имота, е въпрос на търговска политика и пазарна конюнктура. Съдът с протоколно определение го е оставил без уважение, съобразявайки изявлението на процесуалния представител на оспорващата страна в тази насока, което има характер на признание и обезсмисля назначаването на експертиза. При преценка на доводите по жалбата, съдът безспорно е дължал произнасяне по посочените доводи от процесуалния представител. В тази връзка е анализирал клаузите по договора относно цената, срока, договорените възможности за прекратяване, както и търговските ползи/загуби за всеки един от контрагентите.
Второто твърдение е за допуснати съществени процесуални нарушения, поради необсъждане на доказателствата, представени от жалбоподателя пред съда. То също е неоснователно. Съдът е разгледал доказателствата и специално е обърнал внимание на липсата на достоверна дата (в действителност липса на каквато и да било дата) на представеното предпроектно проучване от наетия консултант [фирма] и общите условия за продажба на стоки на [фирма]. Това обстоятелство, наред с останалите изложени съображения, са го мотивирали да приеме възраженията на жалбоподателя в тази насока за недоказани.
Третото възражение за допуснати нарушения е за служебно събиране от съда на доказателства, които при това не са предоставени на страните за запознаване. Имат се предвид справката от Национална база данни – „Население”, както и проверката за статута на търговските дружества в Търговския регистър.То също е неоснователно. Съгласно чл. 23, ал. 6 във вр. чл. 32, ал. 1 от ЗТР (ЗАКОН ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР), ако е посочен идентификационен код, съдът няма право да изисква доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, а може да извършва справка за наличието или липсата на вписано обстоятелство или обявен акт в него. Именно при извършването на такава справка, както от административния орган, така и от съда, са установени свързаности между предприятията-кандидати и техния наемодател, които са подробно описани в първоинстанционното решение. Установено е, че [фирма] е длъжник по обезпечено вземане на [фирма], чийто едноличен собственик на капитала до 06.02.2015 година е бил В. К., понастоящем собственик на [фирма]. [фирма] е прехвърлено от К. на Т. Т., а той от своя страна го е прехвърлил на В. З. и в последствие правоприемник е станал Я. Я.. Майката на Т. Т. към момента е едноличен собственик на капитала на [фирма] като към заявлението му за подпомагане е приложено решение за ОВОС с възложител [фирма]. В него до 16.08.2013 година дружествен дял е притежавал А. П. П., който е баща на И. П.. Последният е бил едноличен собственик на капитала на [фирма] до 28.06.2012 година, когато е прехвърлил дружествения си дял на Г. П.. Всички описани справки, от които се черпи информацията за свързаност на дружествата са приложени по делото и касаторът е могъл да се запознае с тях, като цитираната от него разпоредба на чл. 157 ГПК в случая е неприложима.