Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на [фирма], депозирана чрез адв. К. В., против решение № 5483 от 06.08.2015 г., постановено по адм. дело № 5323/2015 г. по описа на Административен съд София - град. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилно съдът възприел теза, че не е налице пряка и непосредствена причинно – следствена връзка между отмененото НП и заплатените разноски при неговото обжалване. Били налице всички предпоставки, свързани с основателността и необходимостта от уважаване на предявения иск. От съда се иска да постанови решение, с което да отхвърли обжалвания акт напълно и уважи исковете, като основателни и доказани.
Ответната по жалбата страна депозира отговор, в който твърди, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено, а изтъкнатите в жалбата твърдения са необосновани и почиват на неправилно прилагане на материалния закон. Правилно административния съд констатирал липса на пряка и непосредствена връзка между незаконосъобразния акт и неблагоприятната промяна в имуществената сфера на наказания субект. Заплащането на разноски се дължало на договорно основание, свързано с налично облигационно правоотношение между страните, сключено по усмотрение на възложителя за защита на неговите права и законни интереси. Развиват се подробни доводи в тази насока.
Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за допустима. По същество, счита същата за неоснователна. Договорът за адвокатска защита бил сключен доброволно и по решение на касационния жалбоподател.
Касационната жалба е допустима, като подадена от страна имаща интерес от оспорване на неблагоприятен за нея акт, в описаните в закона срокове. Разгледана по същество е основателна.
С оспореното пред настоящата инстанция решение, състав на Административен съд София – град е отхвърлил предявения от [фирма] - [населено място]
, против Съвет за електронни медии иск за сумата 780 лева, претендирано обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по обжалване на НП № 76/22.12.2009 г. на Председателя на Съвет за електронни медии, с което на дружеството, за нарушение на чл. 83, ал. 2 от ЗРТ е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. Приел е за установено, че срещу ищеца е било издадено наказателно постановление, което в последствие е отменено по установения в закона ред. Разноските за адвокатско възнаграждение, направени от ищеца във връзка с обжалване на наказателното постановление пред съда са приети като непряка и не непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт и не представляват имуществени щети по смисъла на чл. 4, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В производството по оспорване на наказателното постановление не били представени доказателства за изплащането му. От приложеното по делото платежно нареждане с № 1937766 от 27.10.2010 година не можело да се направи еднозначен извод, че в сумата от 3900 лева е включена и тази, преназначена за покриване на възнаграждението за участие на адвокат в производството по нахд № 871 от 2010 година по описа на СРС.
Така постановеното решение е неправилно. При напълно изяснена фактическа обстановка, съдът е формулирал неправилни изводи от правно естество, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.
По делото е безспорно установено, че Председателят на СЕМ е издал наказателно постановление с № 76/22.12.2009 г., с което на [фирма] е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лв. По жалба на дружеството срещу НП, пред Районен съд София е образувано АНД № 871/2010 год. С Решение от 14.10.2010 год., НП е отменено. Решението е влязло в сила на 26.11.2010 год. За защитата си по образуваното и водено дело за обжалване на наказателното постановление, дружеството е ангажирало адвокат, като са представени доказателства за сключен договор с № А 0624037 от 09.03.2010 година за правна защита и съдействие. Според него, уговорения хонорар в размер на 780 лева е следвало да се заплати по банков път. Представени са доказателства, че с преводно нареждане № 1937766 от 27.10.2010 год., на адвокат К. В. е преведена сума в размер на 3 900 лева. Като основание за извършения превод е посочено „договори за правна защита и съдействие от 09.03.2010 год. /5 броя/“. В приложена от ищеца справка относно кредитен превод, подписана от лице на име В. Ч. и от главен счетоводител е конкретизирано, че в платежния документ от 27.10.2010 год. са включени три пера, сред които е и сумата в размер на 780 лева, представляваща възнаграждение - адвокатски хонорар по договор за правна помощ (Серия А 0624037) от 09.03.2010 год. по н. а.х. д. № 871/2010г. на СРС, 2-ри състав.
Настоящата инстанция не споделя извода на Административен съд София – град, свързан с липсата на пряка и непосредствена връзка между отмененото наказателно постановление и направените от АД разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и съдействие в хода на съдебното производство по отмяната му.
В хода на съдебното дирене пред Районен съд София е било недопустимо предявяване на претенция за присъждане на направените от жалбоподателя по делото разноски за адвокатско възнаграждение. При липсата на такава възможност за [фирма], не е било необходимо и представяне на доказателства за направения в тази насока разход, а било достатъчно представяне на доказателства за надлежно и своевременно упълномощаване на процесуалния представител. Видно от представеното преводно нареждане, жалбоподателя е изпълнил поетия при сключване на договора за правна защита и съдействие ангажимент за изплащане на адвокатски хонорар в определения между страните размер. Това е станало след приключване на устните състезания по делото, но плащането не поставено под условие или срок, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Следва да се има предвид и факта, че превода на сумата е извършен преди влизане в сила на постановеното по делото решение, т. е. преди приключване на производството по делото.
За производството по ЗОДОВ е необходимо да се докаже, че за ищеца е настъпила реална вреда по повод издадения незаконосъобразен акт, в случая наказателно постановление. Представените от страната доказателства за извършено реално изплащане на договореното възнаграждение не са оспорени по съответния ред и съда е следвало да ги оцени като установяващи действително фактическо положение. Ищецът е проявил необходимата по закон активност и е представил доказателства за датата и начина на извършеното във връзка с осъществената от адв. В. правна помощ плащане. Игнорирайки представените му в тази насока доказателства без да е налице изявление за оспорване на тези доказателства по законоустановения ред, първоинстанцинния съд е излязъл извън рамките на дадените му от законодателя правомощия.
Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, за което са посочени и подробни мотиви.
Предвид описаното настоящата инстанция намира, че са налице всички предвидени в закона основания за ангажиране на отговорността на административния орган за репариране на настъпили във връзка с издадения от него незаконосъобразен и отменен по съответния ред акт имуществени вреди, представляващи заплатени от адресата му суми за адвокатска защита в процедурата по оспорването му.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено.
Вместо него следва да бъде постановено друго, с което Съветът за електронни медии да бъде осъден да заплати на [фирма] сумата 780 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение, причинени от отменено по съдебен ред Наказателно постановление № 76/22.12.2009 г., издадено от Председателя на СЕМ, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 01.06.2015 г. до окончателното й изплащане. Претенцията за присъждане на законна лихва на основание чл. 86 от ЗЗД в размер на 360, 46 лева следва да се отхвърли като недоказана по размер, тъй като искания за събиране на доказателства в тази насока страните в първоинстанционното производство не са направили.
Предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, претенцията на АД за присъждане на направените разноски в хода на адм. д. № 5323/2015 год. на Административен съд София - град, се явява основателна. СЕМ следва да бъде осъдена да заплати на [фирма] сумата от 372 лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 50 лева представляваща заплатена от дружеството държавна такса.
Жалбоподателят в касационното производство е направил своевременно искане за присъждане на съдебни разноски, като е представил доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 372 лева и доказателства за внесена по сметка на съда държавна такса в размер на 25 лева. Предвид изхода от спора, Съветът за електронни медии следва да бъде осъдена да заплати на [фирма] - гр. [населено място]
с ЕИК [ЕИК] съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 397 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5483 от 06.08.2015 г., постановено по адм. дело № 5323/2015 г. по описа на Административен съд София – град И В. Н. П.:
ОСЪЖДА Съвет за електронни медии гр. С., бул. „Шипченски проход“ № 69, БУЛСТАТ[ЕИК] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] сумата от 780 лв. /седемстотин и осемдесет лева/ обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди – разноски за адвокатско възнаграждение при обжалване на наказателно постановление № 76/22.12.2009 г., издадено от Председателя на СЕМ, ведно със законната лихва, считано от 01.06.2015 год., до окончателното й изплащане. ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част.
ОСЪЖДА Съвет за електронни медии гр. С., бул. „Шипченски проход“ № 69, БУЛСТАТ[ЕИК] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] сумата 372 /триста седемдесет и два/ лева, направени в хода на производството по адм. д. № 5323/2015 г. по описа на Административен съд София – град разноски за адвокатско възнаграждение, както и сумата в размер 50 лева представляваща заплатена от дружеството държавна такса лв.
ОСЪЖДА Съвет за електронни медии гр. С., бул. „Шипченски проход“ № 69, БУЛСТАТ[ЕИК] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] сумата 372 /триста седемдесет и два/ лева, направени в хода на производството пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, както и сумата в размер 25 лева представляваща заплатена от дружеството държавна такса лв.
Решението е окончателно.