Производство по чл. 208 и сл.АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационни жалби на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”Пловдив при ЦУ на НАП и на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. 1, представлявано от С. С. Х., против Решение №36 от 12.01.2017г. на Административен съд Пловдив по адм. д.№2597 по описа за 2016г., съответно в частта му, с която по жалба на [фирма] е отменен Ревизионен акт № Р-16001616000807-091-001/26.08.2016г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 720/18.10.2016г. на изпълняващ правомощията на Директор на Д”ОДОП” Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му за разликата над 13 188.75лв. до пълния размер на допълнително начислен ДДС - 14 956, 55 лв., съответно за разликата над 5 908.5лв. до 6 517.43 лв. – лихви за данъчен период м. 04.2012г. и в тази, с която жалбата на дружеството в останалата й част е отхвърлена като неоснователна.

В касационната жалба на ДД”ОДОП” се твърди, че съдебното решение в отменящата РА част е неправилно, защото безспорно е установено, че ревизираното дружество е ползвало право на данъчен кредит по фактури на своите доставчици [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] и то е било длъжно да начисли ДДС в размера на ползвания данъчен кредит от 14 956, 55лв. по последващите доставки, за които е използван предметът по фактурите на тези доставчици. Затова, неправилно съдът е намалил установените задължения. Иска се отмяна на решението в тази част, отхвърляне на жалбата против РА в тази част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В касационата жалба на ревизираното дружество се твърди, че съдебното решение в частта му, с която е отхвърлена жалбата против РА, е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че жалбоподателят е ползвал данъчен кредит за...