Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на Б. И. К. против Решение № 306/02.12.2016 г. на Административен съд – С. З, постановено по адм. дело № 16/2016 г. в частта, в която предявения от лицето иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. С. е отхвърлен за сумата над 1600 лв., присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултата на незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора – гр. С. З. В частта, в която е отхвърлен предявения от лицето иска за сумата от 10 000 лв. претендирано обезщетение за неимуществени вреди в резултат на безпокойство и страх, причинени от настаняването на ищеца в обща стая и коридор с лица обвинени за тежки престъпления, както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от него иск за сумата от 10 000 лв., претендирано обезщетение за неимуществени вреди от неосигуряване на възможност за участие в програми за адаптация, спортни и други мероприятия. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни съображения по същество.

Ответната по касационната жалба страна счита същата за неоснователна. Излага доводи в подкрепа на становището си за законосъобразност на решението в частта, в която са отхвърлени изцяло или частично предявените от К. искове.

Депозирана от името на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е жалба срещу решението в частта, в която Дирекцията е осъдена да заплати на К. сума в размер на 1600 лв., като се твърди, че в тази част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и непълно с оглед непроизнасянето на съда по направено в срок искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура намира, че жалбите са допустими. Тази на К. е неоснователна, а на ГД „ИН” е частично основателна. излага доводи в подкрепа на становището си.

Жалбите са подадени в законоустановения в чл. 211 ал. 1 от АПК срок, срещу акт, подлежащ на обжалване и от страни - участници в първоинстанционното производство, за които актът е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими. По същество са неоснователни.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от Б. И. К. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” искове за обезщетение за претърпени в Затвора в гр.С. З неимуществени вреди от бездействие на ответника и негови служители в периода 08.05.2013 год. - 26.06.2015 год. за сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неосигуряването на достатъчно жилищна площ и лоши хигиенно-битови условия, за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди /безпокойство и страх/, причинени от настаняването ищеца в общи стая и коридор с лица, обвинени по чл. 116 от НК и в нарушение на чл. 248 ал. 1 т. 1 от ЗИНЗС и иск за сумата от 10 000 лв., търсено от лицето обезщетение за неимуществени вреди от неосигуряване възможност за участие в програми за адаптация, спортни и други мероприятия в нарушение по чл. 153 ал. 1 и чл. 164 ал. 1 от ЗИНЗС.

След преценка на представените от страните и служебно събраните от съда доказателства е установено, че за периода 08.05.2013 г. – 25.06.2015 г. К. е пребивавал в Затвора - гр. С. З за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода” по присъди на РС – Димитровград и РС – С.З.Б е настанен и е пребивавал в различни помещения с 6 до 8 лица. Всяко от тези помещения е било без санитарен възел и всички лишени от свобода, в това число и ищецът са ползвали общ санитарен възел за всички помещения в съответния коридор, като достъпът от времето от 06.00 ч. до 20.00 ч. е бил свободен. През тъмната част на денонощието ищецът и останалите лишени от свобода са ползвали кофа, намираща се в спалното помещение. Събрани са данни за участие на лицето в курсове по йога, в турнири по волейбол, затова че същият е бил записан като ученик за продължаване на образованието и други културно-масови прояви, организирани на територията на Затвора. Установено е, че на К. са извършвани медицински прегледи и лечение при необходимост, описани в съответно приложена по делото медицинска документация. Разпитаните по делото свидетели са изнесли информация за условията, при които са пребивавали в Затвора, в това число и ищецът, начинът на ползване на санитарните възли, налаганите от режима и спецификите на помещенията ограничения.

Първоинстанционният съд е формулирал извод за частична основателност на предявения от лицето иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от неосигуряването на достатъчно жилищна площ и лоши хигиенно-битови условия. Съобразявайки относимите към този иск факти и обстоятелства, свързани с пренаселеността на помещенията, в които К. е изтърпявал наказания, липсата на санитарен възел в тях и невъзможността за ползването на такъв в тъмната част на денонощието, както и необходимостта от ползване на кофа за физиологични нужди пред останалите, пребиваващите в помещението лица за периода от 20.00 ч. до 06.00 ч., като е взел предвид и периода на пребиваване на лицето при описаните условия, съдът е преценил, че този иск следва да бъде уважен до размер от 1600 лв., която сума ще бъде достатъчна за да овъзмезди търпените отрицателни емоции на ищеца през процесния период. Останалите два иска за по 10 000 лв. всеки, претендирани обезщетения за претърпяно от лицето безпокойство и страх свързано с настаняването му в обща стая и коридор с лица, обвинени по чл. 116 от НК и в нарушение на чл. 248, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, и за обезщетяване за търпяни неимуществени вреди затова, че К. не е бил допускан до участие в адаптационна програма, спортни и други прояви, провеждани на територията на Затвора съдът е приел за неоснователни и недоказани и ги е отхвърлил изцяло. Решението е правилно.

В хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд са събрани достатъчно доказателства, които да дадат възможност на съда да постанови обоснован и законосъобразен краен акт.

Вземайки предвид относимата към твърденията на жалбоподателя документация, свързана с периода на пребиваването му в Затвора – гр. С. З и като е събрал възможната информация за помещенията, в които е бил настанен, за санитарно-битовите условията в тях и съобразявайки се с изнесените в исковата молба оплаквания, съдът е стигнал до правилен и законосъобразен извод за наличието на данни за незаконосъобразно бездействие от страна на съответните длъжностни лица в администрацията в Затвора – гр. С. З, изразяващо се в неосигуряване на санитарно-битови и хигиенни условия, съобразно изискването на приложимите в тази насока правила и норми. По безспорен и категоричен начин е установено, че на ищеца не са осигурени нормални условия за пребиваване в местата за лишаване от свобода и в частност в Затвора в гр. С.З.Н е било задължение за съответната администрация да осигури условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им – чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС. По делото не се оспорва обстоятелството, че в несъответствие с хигиенни и здравни изисквания площта на спалните помещения в Затвора – гр. С. З е била твърде малка спрямо настанените в тях лица, като през тъмната част на денонощието в тези помещения и пред останалите пребиваващи в тях се извършват физиологични нужди. Това от една страна води до стрес и унижение за лицето, извършващо такова действие, до неприятно усещане за останалите лица, а от части създава риск за здравето им. Наличието на доказателства за влошени санитарно-битови и хигиенни условия неминуемо води до извод за основателност на твърдението за настъпили в резултат на тези условия неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Съобразявайки разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, първоинстанционният съд е определил адекватна по размер санкция, която следва да понесе ответника в производството. Отчитайки характера и интензитета на негативните преживявания, търпяни от ищеца през период от около две години, взимайки предвид и личностните му характеристики, както и обстоятелството, че липсват данни за трайни необратими увреждания, причинени от тези лоши санитарно-битови и хигиенни условия, съдът е определил, че справедливо по размер обезщетение на търпените в този смисъл неимуществени вреди ще бъде в размер на 1600 лв., а искът в останалата му част до 40 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Другите два иска правилно са преценени от съда като неоснователни и недоказани. По делото не са събрани достатъчно доказателства К. да е търпял вреди от това, че е пребивавал в едно помещение или в общ коридор с лица осъдени за извършени престъпления по чл. 116 от НК. Няма данни и твърдения, че във връзка с това съвместно съжителство на К. са били ограничени гарантирани от закона права или да са били накърнени негови законни интереси. Няма данни да е бил поставен при по-лоши или ограничителни условия от предвидените за режима, при който е изтърпявал наказанието си. Налице са данни, че именно ищецът се е държал предизвикателно по отношение на останалите, като в някои от случаите, в резултат на това негово поведение се е стигало и до физическа саморазправа. Липсват каквито и да е данни К. да е бил нападан, унижаван, малтретиран или по какъвто и да е начин да е въздействано върху неговото психическо и физическо състояние от лица, осъдени за престъпления по описания от НК текст.

Доколкото е имал желание, К. е участвал в спортни мероприятия, организирани на територията на Затвора и е бил записан за продължаване на обучението си. Участвал е и в театрална постановка, за което е получил награда. Тези данни навеждат на извод за неоснователност на претенциите за присъждане на обезщетение по повод ограничаването му за участие в адаптационни мероприятия. Правилно съдът е преценил, че по отношение на К. не е следвало да бъде провеждана дейност по адаптиране през периода за който същият претендира обезщетение. Ищецът е постъпил в Затвора за изпълнение на наказанието си на 22.10.2012 г., а съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗИНЗС програмата за адаптация е с продължителност до 3 месеца, като започва непосредствено след постъпване на осъдените, обвиняемите или подсъдимите в мястото за лишаване от свобода, т. е. по отношение на К. този срок е изтекъл в началото на 2013 г., а не по време на периода за който лицето търси обезщетение.

Жалбата на ГД „ИН” настоящият състав преценя като неоснователна. Определеното от първоинстанционният съд обезщетение в размер на 1600 лв. по първия от предявените от К. искове е съобразено, както беше описано по-горе с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Предвид описаното настоящият състав счита, че първоинстанционният съд е съобразил решението си с приложимите материално-правни норми, вземайки предвид всички събрани по делото доказателства, тежестта и относимостта на всяко едно от тях към производството, личностните характеристики на лицето и тежестта на настъпилите увреждания, подлежащи на репариране. В хода на производството съдът се е съобразил с приложимите процесуално -правни норми и не е допуснал нарушение, което да е довело до ограничаване на възможността на страните за участие и осъществяване в максимална степен на гарантираното им от закона право на защита.

Жалбата в частта третираща неприсъждането на разноски на ответника по първоначалното производство настоящият състав намира за неоснователно. Такива съобразно разпоредбите на специалния закон – ЗОДОВ не се дължат. В разпоредбата на чл. 10 от същия е направено категорично и ясно разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Описани са и случаите, в които суми за възстановяване на такива разходи е допустимо. Законодателят е изключил възможността на ответника в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е ползван. Водим от горното, Върховен административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 306/02.12.2016 г., постановено по адм. дело № 16 по описа на Административен съд – С. З за 2016 година. Решението е окончателно.