Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от АПК (АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП и от [фирма] с ЕИК[ЕИК] чрез адв. И. Ш., срещу Решение № 1657 от 15.03.2017 г. на Административен съд София-град (АССГ), Трето отделение, 45 състав, по административно дело № 3470/2015 година.

Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, отменяща РА №2141402467/10.06.2014 г., издаден от началник сектор „Ревизии“ и от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП София – ръководител на ревизията, частично потвърден с решение №211 от 03.02.2015 г. на директора на Д „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, в частта, в която не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 198 248, 41 лв. за данъчен период м. 06.2011 г., на основание чл. 84 вр. с чл. 73а ЗДДС и дирекцията е осъдена да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 281, 96лева. Според касатора решението в тези части е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. [фирма] не е издало протокол по чл. 117 ЗДДС, не е начислило данък в размер на 198 248, 41 лева. За процесния период не е установено цялото движение по сметката и регистъра със съставените вторични счетоводни регистри (оборотни ведомости и главни книги). Законосъобразно са констатациите на приходните органи, че доставката е укрита, поради неначилието на данни в счетоводството на [фирма], които да доказват заприходяване, продажба, изписване на стоки от „T. E.“ L. във връзка с доставката през м. 06.2011 година. Касаторът счита, че в съответствие с установената практика доставката не се квалифицира като...