Производството е по реда на ч. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на кметана Столична община, район "Надежда" против решение от 20.06.2012г., постановено по адм. д. № 02876 по описа за 2006г. на Софийски градски съд, Административно отделение. Релевират се оплкавния за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му.

Ответникът по касационната жалба - Л. Ж. А. чрез процесуалния си представител оспорва същата и моли решението да се остави в сила. Претендира направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административнапрокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на постановеното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна стран, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение СГС, Административно отделение е отменил по жалба на Л. Ж. А. от [населено място] заповед № РД-09-285/15.05.2006г. на кмета на СО, район "Надежда", с която е прекратено действието на настанителна заповед № № 515/13.03.1979г. на ГДИС-СГНС и възникналото от нея наемно правотношение относно с Л. Ж. А. относно жилище - частна общинска собственост, находящо се в [населено място], [жк], [жилищен адрес]. Съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна, на осн. чл. 42, ал. 1 ЗАП отм. , тъй като правното основание за наемното правоотношение с жалбоподателката не е отпаднало, същото е възникнало по реда на ЗНО отм. – и се прекратяна по друг правен ред.

Решението на СГС е валидно, допустимо и правилно. Правилна е преценката на съда, че наемното правоотношение е възникнало първоначално между СО и майката на жалбоподателката през 1983г, като последната по това време все още е непълнотлетна. Правното основание за наемното...