Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" Бургас против решение № 502 от 21.03.2016 г. на Административен съд, гр. Б., по адм. д. № 1554/2015 г., с което е отменен Ревизионен акт № Р-02002814003070-091-001/03.06.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Б., потвърден с решение № 214/23.07.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП, издаден по отношение на Т. Т. М. от [населено място], [община], [област].

В касационната жалба са наведени доводи за нарушение на материалния закон - чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 189б от ЗКПО. Касаторът счита, че физическите лица - земеделски производители, които не са регистрирани като еднолични търговци, макар и да са избрали реда за облагане по чл. 29а от ЗДДФЛ не се ползват от правото за преотстъпване на данък. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди оспорения акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация - Т. Т. М., чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави в сила първоинстанционното решение, по съображения подробно развити в представения по делото писмен отговор от 18.04.2016 г. Претендира разноски за касационната инстанция.

Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по чл. 210 от АПК и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана...