Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Регионална дирекция по горите отм. а Загора против решение № 152 от 25.09.2015г., постановено по адм. д. № 144 по описа за 2015г. на Административен съд - Смолян. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материаллния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му.

Ответникът - С. К. Ч. не осопва основателността на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт с оглед постановеното ТР №1/2017г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и при постановяването му на са допуснати нарушения на материалния закон, съдпроизводствените правила. Същото се основоваа на закона и събраните по делото доказателства.

С обжалваното съдебно решение АС - Смолян в производството по чл. 203 и сл. АПК е разгледал по същество предявения от С. К. Ч. от [населено място] иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против Регионална дирекция по горите отм. а Загора, като осъдил ответника да му заплати на посоченото правно основание сумата от 5380.00лева, от които 3000.00 лева неимуществени вреди и 2380.00 лева имуществени вреди, ведно със законната лихва и разноски от 1100 лв. За да постанови решението си съдът е приел, че с наказателно постановление № 248 от 31.10.2012г. на директора на РДГ. е прието, че ищецът е транспортирал с товарен автомобил „ВОЛВО“ с рег. № [номер] и полуремарке с рег. № [номер] 48 бр. греди, възлизащи на 4.19 куб. метра и 154 бр. трупи възлизащи на 30.03 куб. метра дървесина от дървесен вид бял бор, немаркирани с производствена марка. Прието е, че описаното по-горе съставлява нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ (ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ), поради което и на основание чл. 275, ал. 1, т, 2 от ЗГ му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

Със същото наказателно постановление на основание чл. 272, ал. 1 от ЗГ, вещите, предмет на нарушението 48 бр. греди, възлизащи на 4.19 куб. метра и 154 бр. трупи възлизащи на 30.03 куб. метра дървесина от дървесен вид бял бор, се отнемат в полза на държавата. На същото основание в полза на държавата с наказателното постановление се отнемат и вещите послужили за извършване на нарушението: товарен автомобил „ВОЛВО“ с рег. № [номер] и полуремарке с рег. № [номер].

С Решение № 777/26.07.2013 г. по АНД № 2730/2012 г., Районен съд отм. а Загора е отменил изцяло наказателно постановление № 248/31.10.2012 г. на Директора на РДГ

Решение № 483/14.11.2013 г. постановено по КАН дело № 473/2013 г., Административен съд гр. С. З е оставил в сила решение № 777/26.07.2013 г., постановено по АНД № 2730/2012 г.

При определяне на основанието и размера на претендираните имуществени вреди, съдът се е обосновал с ТП №2/2015г., по т. 1 от което ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС са приели, че редът за компенсиране като вреди на платените адвокатски хонорари в производствата по чл. 63 ЗАНН е този по чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ. Съдът е посочил, че 550 лева и 880 лева са внесени като адвокатски хонорар за защита по НАХД № 2730/2012 г. на Районен съд гр. С. З; 900 лева внесен адвокатски хонорар за защита по КНАХД № 473/2013 г. на Административен съд гр. С. З; 50 лева внесено възнаграждение за вещо лице по делото при обжалване на наказателното постановление, за които плащания са приложени съответните документи към НАХД № 2730/2012 г. на районния съд и КНАХД № 473/2013 г. на Административен съд гр. С. З.

С ТР № 1 от 15.03.2017г. по ТД № 2/2016г. ОС на ВАС прие, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С цитираното решение спорният въпрос за правната харектеристика на акта и възможността сумите, заплатени като адвокатски хонорари в проиводството по обжалване на наказателните постановления и представляват ли същите вреди, както и относно наличие на пряка причинно-следствена връзка, е разрешен по задължителен начин за настоящата инстция, С оглед безспорността на релевантните факти, липсата на спор относно тълкуването и прилагането на закона, настоящата инстанция намира, че решението на АС-Смолян досежно претендираните имуществени вреди е правилно и в съотвтествие с нормите на приложимия закон. В тази част решението следва да се остави в сила.

Досежно претенцията за неимуществени вреди въз основа на свидетелскте показания съдът е приел, че по повод издаденото наказателно постановление ищецът претърпял множество притеснения, свързани най-вече с обстоятелството, че е бил уведомен, че ще трябва да заплати стойността на отнетите вещи - около 105 000 евро без ДДС.

Свидетелите сочат, че ищецът се е притеснявал допълнително и от обстоятелството, че в града му се е знаело и се е говорило за издаденото наказателно постановление и за неговото съдържание. Ищицът е демострирал пред обществото настъпилите неблагоприятни последици, като се е променил значително, отбягвал е контакти с хората и е отслабнал видимо, налагало се е да взема успокоителни с оглед състоянието си, биле уплашен, напуснал е работата си въпреки, че е била добре платена. С оглед на така посочените обстоятелства настоящата инстанция намира, че съдът правилно е определил размера на неимуществените вреди. Съгласно чл. 52 ЗЗД съдът определя наимуществените вреди по справедливост. Размерът определен от съда съответства на понятие справедлилост, което, с оглед на конкретните обстоятелства, установени по делото съответснва на нормата, духа и целта на закона. С оглед на изложеното решението на АС - Смолян следва да се остави в сила. Водим от горпното, Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 152 от 25.09.2015г., постановено по адм. д. № 144 по описа за 2015г. на Административен съд - Смолян. Решението не подлежи на обжалване.