Образувано е по касационна жалба на кмета на община В. Т и касационна жалба на Ж. К. И., [населено място], чрез проц. й представител адв. И. Б., против решение № 448/09.01.2017 г., постановено по адм. д. № 627/2016 г. по описа на Административен съд В. Т. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите и отмяна на решението като незаконосъобразно.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са основателни по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. К. К. и А. М. Я. А. А., като родители и законни представители на малолетния син Н. А. М. Я. А. А. и от непълнолетния им син Н. А. М. Я. А. А., лично и със съгласието на родителите, против заповед № РД-22-1658/22.08.2016 г. на кмета на община В. Т, с която, на осн. чл. 44, ал. 2 ЗМСМА и чл. 190, ал. 2 предл. 2 вр. чл. 190 ал. 2 и 3 ЗУТ е учреденоправо на прокарване на временен път през част от недвижим имот, находящ се в [населено място], община [община], представляващ югозападната част (ъгъл) на ПИ № [номер] по кадастралния план на селото, за достъп до УПИ [номер], кв. [номер] по ПУП на [населено място], собственост на Ж. К. И.. Съдът е отменил заповедта, като е извел доводи за незоконосъобразност.

Решението е валидно и допустимо, но незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи.

Решаващият съд, за да отмени процесната заповед, е намерил, че същата е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради несъответствие между изложените в нея фактически обстоятелства и разпоредбата на чл. 190, ал. 2 от ЗУТ, посочена като едно от правните основания за издаването й.

Видно от заповедта, след подробно изложение на фактическите обстоятелства по процесния казус, с нея, на основание чл. 190, ал. 6, предл. второ, ЗУТ във връзка с ал. 2 и 3 на същата правна норма, е учредено право на прокарване на временен път през част от недвижим имот (ПИ № [номер] по кадастралния план на [населено място]), като параметрите на учреденото право и последиците от него за собствениците на имота са детайлно описани. Доказателствата по делото потвърждават изцяло наличието на съответните фактически обстоятелства и тяхното правилно отразяване в административния акт. По същество, те установяват наличието на хипотеза по смисъла на чл. 190, ал. 1 ЗУТ, обуславяща прокарването на временен път към УПИ [номер] през ПИ № [номер], а предвид липсата на съгласие на собствениците на последния имот за това, и на основанието на ал. 6 за издаване на съответна заповед от кмета на общината. Те установяват още, че предвиденият временен път отговаря изцяло на изискванията на чл. 190, ал. 3 ЗУТ. Налага се извод, че съгласно доказателствата, заповедта е издадена при наличието на предвидените в специалния закон материални предпоставки.

Предвид изложеното и тъй като дадената от административния орган правна квалификация не обвързва съда, неточното посочване в заповедта на разпоредбата на ал. 2 на чл. 190 от ЗУТ, вместо тази на ал. 1, не съставлява

съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не води до незаконосъобразност.

Постановеният административен акт е от компетентен орган и е законосъобразен. Като го е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната заповед - оставена в сила.

Налице са отменителните основания на чл. 209 т. 3 АПК, решението като неправилно следва да бъде отменено, а касационните жалби - уважени. С оглед изхода на делото и своевременно направените искания за разноски - такива следва да бъдат присъдени съответно: на кмета на община В. Т - 1200 (хиляда и двеста) възнаграждение за юрисконсулт за двете инстанции, съобразно приложения списък и на Ж. К. И. 608.50 (шестстотин и осем, 50) лв за адвокатско възнаграждение и съобразно представен списък и договор за правна защита и съдействие.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 вр. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 448/09.01.2017 г., постановено по адм. д. № 627/2016 г. по описа на Административен съд велико Търново и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБА на В. К. К. и А. М. Я. А. А., като родители и законни представители на малолетния син Н. А. М. Я. А. А. и от непълнолетния им син Н. А. М. Я. А. А., лично и със съгласието на родителите против заповед № РД-22-1658/22.08.2016 г. на кмета на община В. Т, с която, на осн. чл. 44, ал. 2 ЗМСМА и чл. 190, ал. 2 предл. 2 вр. чл. 190 ал. 2 и 3 ЗУТ е учреденоправо на прокарване на временен път през част от недвижим имот, находящ се в [населено място], община [община], представляващ югозападната част (ъгъл) на ПИ № [номер] по кадастралния план на селото, за достъп до УПИ [номер], кв. [номер] по ПУП на [населено място], собственост на Ж. К. И..

ОСЪЖДА В. К. К. и А. М. Я. А. А., като родители и законни представители на малолетния син Н. А. М. Я. А. А. и непълнолетния им син Н. А. М. Я. А. А., действащ лично и със съгласието на родителите си да заплатят разноски съответно: на кмета на община В. Т сумата 1200 (хиляда и двеста) лева за юрисконсултско възнаграждение и на Ж. К. И. 608.50 (шестстотин и осем, 50) лева за адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.