Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Държавната агенция за българите в чужбина, чрез нейния председател Б. В., против решение № 8112/19.12.2016 г. по адм. д. № 9703/2016 г. на Административен съд - София град като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
Ответната страна - Н. Г., чрез процесуалния си представител адв. Ф., в депозирания писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, ІІІ отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна.
С обжалваното решение съдът, по жалбата на Н. Г., е обявил нищожността на Заповед № 41/02.08.2016г. на Председателя на Държавна агенция за българите в чужбина и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне в съответствие с мотивите на постановеното решение и издаване на удостоверение за български произход на Н. Г. в 14-дневен срок от постъпване на преписката.
Обсъждайки събраните по делото доказателства, административният съд е счел, че постановения административен акт страда от радикални пороци, дължащи се на факта, че е издаден вследствие допуснатите нарушения на ответника, довели до издаването на административен акт, противоречащ на влезли в сила съдебни актове - Решение № 11634 от 11.04.2015 г., постановено по адм. дело № 388/2015 г. на ВАС, Трето отделение, определение № 2036 от 08.04.2016 г., постановено по адм. дело № 2101 по описа за 2016 г. и потвърждаващите го определения № 6795 от 07.06.2016 г. по адм. дело № 6433/2016 г. и определение № 8925 от 15.07.2016 г. по адм. дело № 7969 по описа за 2016 на Върховния административен съд на Р. Б, което от своя страни води до нищожност на заповед № 41 от 02.08.2016 г. на председателя на ДАБЧ на основание чл. 177, ал. 2 от АПК. Решението е правилно.
Административният съд правилно е възприел фактическата обстановка и наличието на влезли в сила съдебни актове на Върховния административен съд, с които въпросът относно наличието на необходимите материалните предпоставки за издаване на исканото от Н. Г. удостоверение за български произход е разрешен окончателно-Решение№11634/11.04.2015г., постановено по адм. д. №3888/2015г. по описа на ВАС, Трето отделение, и потвърждаващите го Определение №2036 от 08.04.2016г., постановено по адм. д. № 2101/2016г. по описа на ВАС, Определение №6795/07.06.2016г. по адм. д. № 6433/2016г. по описа на ВАС и Определение №8925/15.07.2016г. по адм. д. №7669/2016г. по описа на ВАС. В същите, безспорно е прието наличие на материално-правните предпоставки на чл. 15 ал. 1 т. 1 вр. чл. 16 ал. 2 от ЗБГ (ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО) /в приложимите редакции/ вр. §2 т. 1 от ДР и чл. 30 от заключителните разпоредби на същия закон.
Следва да бъдат споделени доводите на ответницата по касация, че поради настъпилия стабилитет на влязлото в сила Решение №11634/11.04.2015г. по адм. д. № 3888/2015г. по описа на ВАС, Трето отделение, всички изложени от касатора доводи за неправилност на дадените от страна на ВАС указания и материалноправната им незаконосъобразност, следва да бъдат счетени за неоснователни, доколкото чрез тях административният орган цели постигането на едно неправомерна цел - преразглеждане по същество на въпрос, който е разрешен окончателно с влязъл в сила съдебен акт. Обосновано в горепосочения контекст ответницата по касация релевира основни принципи на правото като принципа на правната сигурност и оправданите правни очаквания - преодоляване на непререшаемостта на окончателно решения правен спор, които правилно са били зачетени от първостепенния съд при постановяване на обжалваното решение.
Настоящият състав намира за правилна преценката на АС досежно поддържаното и в първоинстанционното производство твърдение за неотносимост на Определение №14535/03.12.2014г., постановено по АД№ 12221/2014г. по описа на ВАС, поради това, е същото е постановено в производство по възстановяване на българско гражданство, а не в процедура по издаване на удостоверение. Твърдението е несъстоятелно, доколкото в отправеното искане за издаване на удостоверение за български произход, с което е сезиран административния орган, изрично е посочено, че същото е необходимо да послужи точно в облекчената процедура за възстановяване на българско гражданство.
Наред с изложеното следва да бъде споделен още и довода на ответницата по касация за превратното разбиране на административният орган за наличието на доброволно загубване на българското гражданство от страна на Н. Г.. Действително, когато една правна последица настъпва ех lege, то наличието желание или липсата на желание не е релевантна към нейното осъществяване.
Съгласно чл. 16, ал. 2 на ЗБГ, действащ към 1968г., загубването на българското гражданство настъпва по силата на факта на изселването, а по не желание на изселващия се. Изселващите се лица са лишени от правото на избор и възможност да запазят българското си гражданство, поради което не може да бъде споделено разбирането на административния орган за „доброволност" при изгубване на гражданството. Извод в аналогична посока е направил и първостепенния съд.
Въз основа на всичко гореизложено, настоящият състав счита, че административният съд правилно е прогласил нищожността на Заповед №41 /02.08.2016г. на Председателя на ДАБЧ на основание чл. 177, ал. 2 АПК.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8112/19.12.2016 г. по адм. д. № 9703/2016 г. на Административен съд - София град. Решението не подлежи на обжалване.