Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. И. Л. против решение № 632 от 04.02.2016 г., постановено по адм. д. № 6334/2015 г. по описа на Административен съд София – град. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му.

Ответникът – Главният секретар на Министерски съвет на Р. Б, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на М. И. Л. против заповед № Н-533/01.06.2015 г. на Главния секретар на Министерския съвет, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното й правоотношение.

За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон.

Обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон.

Незаконосъобразен е изводът на съда, че нарушението по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл.) се „поглъща“ от обвиненията за неизпълнение на служебните задължения и за неспазване на кръга на служебните правомощия – нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и 3 ЗДСл. В тази връзка неправилно съдът се позовава на нормата на чл. 90, ал. 2 ЗДСл. В чл. 89, ал. 2 ЗДСл. са изброени видовете нарушения на служебната дисциплина, като едно деяние може да осъществява състава на няколко нарушения на служебната дисциплина, като тези обстоятелства следва да бъдат взети предвид при определяне на съответното наказание с оглед тежестта на извършените нарушения, при което нормата на чл. 90, ал. 2 е неотносима.Това нарушение на материалния закон в случая води и до съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът приема, че Л. не извършва нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл. Прави извод, че служителката допуска нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 3 ЗДСл., но в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК не излага мотиви дали жалбоподателката осъществява нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл. - неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. След като приема, че е извършено нарушение само на чл. 89, ал. 2, т. 3 ЗДСл. съдът не излага мотиви за спазване на императивното правило на чл. 91, ал. 1 ЗДСл., а именно, когато дисциплинарно наказващият орган налага дисциплинарно наказание „уволнение“ за три нарушения на служебната дисциплина, то обосновано ли е налагането на този вид наказание т. е. съответства ли наказанието на тежестта на извършеното нарушение. В мотивите на обжалваното решение единствено е цитираната нормата на чл. 91, ал. 1 ЗДСл., но съображения за спазването й не са изложени.

Липсата на правни изводи относно спорните въпроси извършва ли държавната служителка нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл. и съответства ли административния акт с императивните изисквания на чл. 91, ал. 1 ЗДСл. препятства настоящата инстанция да извърши касационен контрол за правилност на постановеното решение. Ето защо същото следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 632 от 04.02.2016 г., постановено по адм. д. № 6334/2015 г. по описа на Административен съд София – град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.