Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от Х. А. Х. и от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“), чрез упълномощен процесуален представител, срещу Решение № 484 от 30.10.2015 г., постановено по адм. д. № 238 по описа на Административен съд – Плевен (АС - Плевен) за 2015 г. С него ГД „ИН“ е осъдена да заплати на Х. сума в размер на 5000, 00 лв., от които 50, 00 лв. за вредите, причинени му през 2011 г., 3000, 00 лв. за вредите, причинени му през 2013 г. и 1950, 00 лв. за вредите от 01.01.2014 г. до 14.09.2014 г., представляващи обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в яд, нерви, безпокойство, стрес, унижение на човешкото достойнство, причинени от незаконосъобразни действия на затворническата администрация от затворите в [населено място], [населено място] и [населено място], изразяващи се в нарушаване на тайната на кореспонденцията, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба на 11.02.2015 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния размер на предявената претенция над 5000, 00 до 50000, 00 лв. и за останалия период по исковата молба искът е от отхвърлен като неоснователен и недоказан. Искът срещу Министерство на правосъдието също е отхвърлен.

В касационната жалба на Х. се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател поддържа становище, че първоинстанционният съд неправилно е приложил института на давността. Твърди, че се намира в местата за лишаване от свобода от 17.01.2000 г. и незаконните действия на ответниците никога не са прекратявани. Моли отмяната на решението в отхвърлителната му част и постановяване на друго, с което искът му срещу МП и ГД „ИН“ да...