Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ София - град, подадена чрез адвокат - пълномощник, срещу решение № 2543 от 15.04.2016 г., постановено по адм. дело № 9348/2015 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на Р. Т. М. - Н. е отменена издадена от касатора заповед № 1015-21-12/31.08.2015 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" на основание чл. 90, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл). Иска се отмяна на решението като неправилно.

Ответницата Н. оспорва жалбата по съображения, изложени в писмения отговор и защита. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита, че не са дадени указания на органа по назначаването съгласно чл. 171, ал. 4 от ГПК да представи доказателства за изслушването на служителката по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, не са обсъдени от АССГ всички доказателства и доводи на административния орган - касационен жалбоподател, неправилни са и изводите на съда относно приложението на чл. 91 от ЗДСл. Предвид тези аргументи прокурорът поддържа становище за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.

Настоящата инстанция намира, че касационното оспорване е процесуално допустимо, а по същество е неоснователно, поради следното:

За да отмени процесната заповед, съдът е приел, че липсват доказателства за изслушването на Н. преди налагане на дисциплинарното наказание. Такива не са представени и с касационната жалба.

Установява се от административната преписка, че на служителката е връчено уведомление на 25.03.2015 г. да даде писмени обяснения във връзка с извършеното от нея и вменено й във вина дисциплинарно нарушение, свързано с недеклариране на получени възнаграждения за положен труд извън служебното правоотношение. Същата е дала такива на 02.04.2014 г. (л. 17 от делото на АССГ), което обстоятелство е посочено в заповедта.

Решаващите мотиви на съда за отмяна на заповедта като незаконосъобразна обаче не са поради непредоставена възможност на Н. да даде писмени обяснения преди издаването на административния акт. Хипотезата на чл. 93, ал. 3 от ЗДСл е неприложима в случая, както счита прокурорът. Безспорен факт е неизслушването на Н., защото не са представени доказателства в нази насока, което е в тежест на касатора. Затова правилно е прието от съда, че е налице нарушение на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Двете изисквания към органа по назначаването съгласно разпоредбата са да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, които са кумулативно предвидени. Това задължението е императивно и когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество, съгласно чл. 93, ал. 2 от ЗДСл.

Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение и то следва да се остави в сила.

При този изход на делото основателно е искането на ответницата за присъждане на направените в настоящето производство разноски. Представен е списък и доказателства за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, за която сума следва да се осъди ТП на НОИ.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2543 от 15.04.2016 г., постановено по адм. дело № 9348/2015 г. по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА ТП на НОИ София - град да заплати на Р. Т. М. - Н. сумата 600 (шестотин) лева разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.