Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на директора на ТД на НАП-Варна срещу решение по адм. д.№ 3387/ 2015 г. по описа на АС-Варна. Иска отмяна с доводи за неправилност поради материална незаконосъобразност. Освен това съдът не е развил конкретни съображения защо счита, че административният орган не е компетентен. От мотивите на съда е видно обаче, че всъщност е прието не липса на компетентност, а липса на форма. Ако са правилни изводите на съда, че е оспорено наказание, то този спор е следвало да се разреши от районния съд и решението на административния съд е недопустимо.

Ответната страна [фирма], [населено място], оспорва касационната жалба.

Представителят на ВАП намира решението за правилно.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С решение № 118/ 26.01.2016 г. по адм. д.№ 3387/ 2015 г. по описа на АС-Варна е обявена нищожността на заповед № 168030/ 22.10.2015 г. на директора на ТД на НАП-Варна, в частта, в която [фирма] по чл. 18, ал. 6 от ВЗ е "лишено от право да упражнява дейност като обменно бюро в района на ГКПП "Дунав мост", [населено място], за срок от един месец" поради липса на материална компетентност за директора на ТД на НАП-Варна и е отменена в частта, в която е приложена ПАМ "запечатване на обект" за срок от един месец поради липсата на наложено наказание по чл. 18, ал. 6 от ВЗ с наказателно постановление.

Съдебното производство пред административния съд е започнало по жалбата на [фирма] против заповед № 168030/ 22.10.2015 г. на директора на ТД на НАП-Варна, с която са осъществени следните видове административна принуда:

1. На основание чл. 18, ал. 6 от...