Производство по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗЛЗ (ЗАКОН ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ).

Образувано е по жалба на „МБАЛ [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Д-р И. М. Н., срещу Заповед № РД-10-13/30.12.2016 г. на Министъра на здравеопазването, с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗЛЗ (ЗАКОН ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ)/ЗЛЗ/ във връзка с чл. 81, ал. 2, т. 4, чл. 86, ал. 2, т. 6 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО)/ЗЗ/ и чл. 5, ал. 2, т. 3 от Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването, във връзка с Доклад на Изпълнителна агенция „Медицински одит” за извършена проверка в „МБАЛ [фирма] с вх.№ 12-06-13/18.03.2016 г. в Министерство на здравеопазването и писмо с вх.№ 12-06-13/11.11.2016 г. в Министерство на здравеопазването е наредено: 1/ О. Р за осъществяване на лечебна дейност с № МБ-276/16.03.2015 г. издадено на „МБАЛ [фирма], в частта му за осъществяване на лечебна дейност по медицинските специалности „Хирургия”,”Акушерство и гинекология” и „Ушно-носно-гърлени болести”; 2/ прекратяването на лечебната дейност по медицинските специалности „Хирургия”,”Акушерство и гинекология” и „Ушно-носно-гърлени болести” се извършва от датата на съобщаването на заповедта;3/ отнемането на разрешението за лечебната дейност в частта му за осъществяване на лечебна дейност по медицинските специалности „Хирургия”,”Акушерство и гинекология” и „Ушно-носно-гърлени болести” да се впише от съответното длъжностно лице в регистъра на лечебните заведения за болнична помощ, центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания, комплексните онкологични центрове, домовете за медико-социални грижи и диализните центрове.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на заповедта поради издаването в противоречие с материалноправните разпоредби, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствието й с целта на закона отм. енителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Подържа се, че налагането на възможно най-тежката мярка – отнемане на разрешението за определена болнична дейност, би следвало да се прилага при крайно тежки закононарушения с много висока степен на обществена опасност, каквито цитираните в заповедта не са. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата - министър на здравеопазването чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Н. П. изразява становище за неоснователност на оплакванията. Счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръгът на неговите специални правомощия, след като присъдата е влязла в сила и в нея са посочени както правните така и фактическите основания за издаването и. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, намира оспорването за проведено в предвидения по чл. 149, ал. 1 АПК 14-дневен срок, от надлежна страна при отсъствие на процесуални пречки за разглеждане на жалбата и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване на правото, поради което е процесуално допустимо.

По делото е установено, че на основание Заповед № РД-27-78 от 19.02.2016 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ в „МБАЛ [фирма] е извършена извънредна проверка по Писмо вх. № МО 05-87 от 17.02.2016 г. на Министерство на здравеопазването. Задачи на проверката са били: за състоянието на структурата, управлението, дейността и организацията на медицинското обслужване в лечебното заведение, съобразно изискванията на ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО), ЗЛЗ (ЗАКОН ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ) и нормативните актове по тяхното прилагане; за спазване на утвърдените медицински стандарти, съгласно разрешението за осъществяване на лечебна дейност, издадено от Министерство на здравеопазването. За резултатите от проверката е изготвен приложения Доклад с вх. № 12-06-13 от 18.03.2016 г., на Изпълнителната агенция „Медицински одит“. Констатирано е, че в Отделението по хирургия, Отделението по акушерство и гинекология и Отделението по ушно-носно-гърлени болести са нарушени принципите на зачитане правото на пациентите - да получат информация за цената на всяка медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствени продукти в извънболничната и болничната помощ и правото на пациентите да решат дали да изберат лекар или екип от медицински специалисти. Конкретните нарушения се изразяват в следното:

В Отделението по хирургия е установено, че пациентката К. Б. С. е хоспитализирана на 02.12.2015 г., но е подписала декларация за информираност и съгласие за източника на заплащане на диагностиката и лечението на нейното заболяване на 04. 12. 2015 г. Пациентът Х. М. С. е хоспитализиран на 01.12.2015 г., но е подписал декларация за информираност и съгласие за източника на заплащане на диагностиката и лечението на неговото заболяване на 04.12.2015 г. Прието, е че констатациите представляват нарушение на принципа за зачитане на правата на пациента по чл. 81, ал. 2, т. 4 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО). И на правото на пациента при хоспитализация да получи за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствен продукт в извънболничната и болничната помощ по чл. 86, ал. 2, т. 6 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО). Пациентът М. Д. Т. е хоспитализиран на 16.11.2015 г. В ИЗ № 2255 от 16.11.2015 г. на пациента няма заявление за избор на лекар и или екип от медицински специалисти, но е приложена квитанция за заплатена услуга „избор на екип“. Пациентът С. Ц. В. е хоспитализирана на 19.11.2015 г. В ИЗ № 2299 от 19.11.2015 г., на пациента няма заявление за избор на лекар или екип от медицински специалисти, но е приложена квитанция за заплатена услуга „избор на екип“.

В Отделението по акушерство и гинекология е установено, че пациентката К. П. К. е хоспитализирана на 12.01.2016 г. В ИЗ № 71/16 от 12.01.2016 г. на пациента няма заявление за избор на лекар или екип от медицински специалисти, но е приложена квитанция за заплатена услуга „избор на екип“. Пациентката Р. П. П. е хоспитализирана на 04.01.2016 г. В ИЗ № 7/1 от 04.01.2016 г. на пациентката няма заявление за избор на лекар или екип от медицински специалисти, но е приложена квитанция за заплатена услуга „избор на екип“.

В отделението по ушно-носни-гърлени болести е установено, че пациентката И. К. И. е хоспитализирана на 27.01.2016 г. В ИЗ № 189/7 от 27.01.2016 г., на пациентката няма заявление за избор на лекар или екип от медицински специалисти, но е приложена квитанция за заплатена услуга „избор на екип“. Пациента М. Д. Х. е хоспитализиран на 13.01.2016 г. В ИЗ № 80/2 от 13.01.2016 г., на пациентката няма заявление за избор на лекар или екип от медицински специалисти, но е приложена квитанция за заплатена услуга „избор на екип“. Прието, е че констатациите представляват нарушение на принципа за зачитане на правата на пациента по чл. 81, ал. 2, т. 4 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО) и на правото на пациента да реши дали да избере лекар или екип от медицински специалисти по чл. 25, ал. 1 от Наредба за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, в редакцията от 12.07.2011 г., /ДВ. бр. 53 от 2011 г./.

Въз основа на така изготвения доклад министърът на здравеопазването е издал оспорената заповед № РД-10-13/30.12.2016 г., с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗЛЗ (ЗАКОН ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ)/ЗЛЗ/ във връзка с чл. 81, ал. 2, т. 4, чл. 86, ал. 2, т. 6 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО)/ЗЗ/ и чл. 5, ал. 2, т. 3 от Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването, във връзка с Доклад на Изпълнителна агенция „Медицински одит” за извършена проверка в „МБАЛ [фирма] с вх.№ 12-06-13/18.03.2016 г. в Министерство на здравеопазването и писмо с вх.№ 12-06-13/11.11.2016 г. в Министерство на здравеопазването е наредено: 1/ О. Р за осъществяване на лечебна дейност с № МБ-276/16.03.2015 г. издадено на „МБАЛ [фирма], в частта му за осъществяване на лечебна дейност по медицинските специалности „Хирургия”,”Акушерство и гинекология” и „Ушно-носно-гърлени болести”; 2/ прекратяването на лечебната дейност по медицинските специалности „Хирургия”,”Акушерство и гинекология” и „Ушно-носно-гърлени болести” се извършва от датата на съобщаването на заповедта;3/ отнемането на разрешението за лечебната дейност в частта му за осъществяване на лечебна дейност по медицинските специалности „Хирургия”,”Акушерство и гинекология” и „Ушно-носно-гърлени болести” да се впише от съответното длъжностно лице в регистъра на лечебните заведения за болнична помощ, центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания, комплексните онкологични центрове, домовете за медико-социални грижи и диализните центрове. В заповедта са изложени подробни мотиви основани на констатациите на доклада, като е прието, че в случая установените нарушения са констатирани при проверка на пациентски досиета, извършена на случаен принцип, може да се направи обоснован извод, че посочените нарушения са извършени от лечебното заведение нееднократно и могат да се определят, като съществени.

С оглед на така установеното от фактическа страна и събраните доказателства Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за неоснователна. Заповед № РД-10-13/30.12.2016 г., на министъра на здравеопазването е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно прилагане на материалноправните разпоредби. Така посочените нарушения представляват самостоятелно правно основание по чл. 51, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗЛЗ за отнемане на разрешението за лечебна дейност от министъра на здравеопазването.

В атакуваната заповед, министърът на здравеопазването се е позовал на разпоредбите на чл. 81, ал. 2, т. 4 и чл. 86, ал. 2, т. 6 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО)/ЗЗ/. Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ЗЛЗ (ЗАКОН ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ)/ЗЛЗ/, министърът на здравеопазването може да отнеме разрешението за осъществяване на лечебна дейност в изброените хипотези за допуснати нарушения по ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО), в които попадат наличните по чл. 81, ал. 2, т. 4 и чл. 86, ал. 2, т. 6 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО)/ЗЗ/. Допуснатите нарушения пряко рефлектират върху правата на достъпна медицинска помощ в изброените случай. Нарушени са нормативно закрепените от законодателя принципи за зачитане правата на пациента, правата на пациента да получат да получат информация за цената на всяка медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствени продукти в извънболничната и болничната помощ и правото на пациентите да решат дали да изберат лекар или екип от медицински специалисти.

В случаите, при които към двете истории на заболяването декларации за информираност и съгласие на пациента по отношение източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване, са изготвени в деня на дехоспитализацията на пациентите и след извършване на оперативната интервенция, съставлява нарушение на чл. 86, ал. 2, т. 6 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО). При пациентите К. Б. С. и Х. М. С. лечебното заведение е извършило нарушението, визирано в горепосочената разпоредба на ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО), тъй като според нея пациентът има право да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ още при хоспитализацията му. Подписването на декларацията за информираност и съгласие на пациента по отношение на източника на заплащане, като в доклада е посочено, че пациентът заплаща 250, 00 лева след извършване на оперативната интервенциця, на практика означава, че същият не е бил информиран за цената на медицинската услуга, манипулация, лечение или лекарствени продукти при хоспитализацията му и преди извършването на оперативната интервенция, каквото е изискването на закона. При това положение следва да се приеме, че дружеството - жалбоподател е нарушило принципа за зачитане на правата на пациента по чл. 81, ал. 2, т. 4 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО). И на правото на пациента при хоспитализация да получи за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствен продукт в извънболничната и болничната помощ по чл. 86, ал. 2, т. 6 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО).

В шест случая, в документацията, която се изготвя за всеки един пациент във връзка с лечението му, липсва заявление за избор на оперативния екип, извършил оперативната интервенция. И в шестте случая административния орган е установил, че на шестимата пациенти е била извършена оперативна интервенция, като в историите на заболяване на пациентите е била приложена квитанция за заплатени суми за услугата "Избор на екип", без обаче да е приложено заявление за избор на оперативния екип, изготвено по образец. Тази липса на заявление несъмнено съставлява нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, приета с Постановление на МС № 119 от 22.05.2006 година, според която при хоспитализирането му пациентът може да поиска да избере лекар или екип от медицински специалисти, за което обаче задължително следва да попълни заявление по образец съгласно приложението, както и нарушение на принципа на зачитане на правата на пациента по чл. 81, ал. 2, т. 4 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО).

Неоснователни са твърденията на търговското дружество – жалбоподател за противоречи на императивното процесуално правило по чл. 35 АПК, според което административният акт се издава след установяването на всички релевантни факти и обстоятелства, на принципа на служебното начало по чл. 9 АПК, който задължава административния орган да събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица, както и да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразното и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, както и на принципа на истинност по чл. 7 АПК, според който административните актове се основават на действителните факти от значение за случая. В рамките на предоставените му правомощия, в случая административният орган в хода на административното производство при реализираната проверка е събрал служебно доказателства от наличната медицинска документация и историите на заболяванията на пациентите за гореизложените нарушения и е постановил акта, като е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, обсъдил е събраните в хода на административното производството доказателства, анализирал ги е в тяхната взаимна връзка и е достигнал до верни правни изводи, които настоящата инстанция споделя изцяло. Нарушенията са установени от компетентен орган - ИАМО в кръга на правомощията му по чл. 116б, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО).

Неоснователни са и твърденията за нарушение на принципа за равенство по чл. 8, ал. 2 АПК - доколкото по делото няма данни, че на други лечебни заведения за сходни нарушения е приложена по благоприятна мярка от отнемане на разрешението за осъществяване на лечебна дейност по определени медицински специалности.

Относно твърдението на жалбоподателя, че административния орган е следвало в административното производство да издири и снеме показания и обяснения от самите пациенти, то същия е имал възможност на основание чл. 171, ал. 2 от АПК да поиска съдът да стори това в настоящето производство. По делото е проведено открито съдебно заседание за което жалбоподателят е призован редовно, не се е явил и не е изпратил процесуален представител. Лечебното заведение не се е справило с доказателствената тежест и е бездействало да установи факти, каквито твърди в жалбата, че са относими за правилното решаване на спора, поради което и настоящият съд основава решението си на наличните доказателства по административната преписка, правилно установяващи фактическата обстановка, като не са налице неудовлетворени доказателствени искания.

По изложените съображения и при посочените факти, след като обсъди доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства, и извърши служебно проверка на оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение намира жалбата на „МБАЛ [фирма] за неоснователна.

Предвид изхода на спора в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени заявените от административния орган разноски - юрисконсултско възнаграждение, които Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ определя на сумата от 100, 00/сто/ лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „МБАЛ [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Д-р И. М. Н. срещу Заповед № РД-10-13/30.12.2016 г. на Министъра на здравеопазването, като НЕОСНОВАТЕЛНО.