Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
[фирма], [населено място] чрез адв. А. П. обжалва решение № 414/29.10.2015 г. на Административен съд, гр. В. Т, постановено по адм. дело № 64/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 041401439/12.09.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с решение № 464/08.12.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. В. Търново.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата по делото, нарушение на материалния закон - ЗДДС и ЗКПО и необоснованост.
Искането е за отмяна на решението и с оглед порока, делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане или спорът да бъде решен по същество. Претендират се разноски.
Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. В. Търново, чрез процесуалния си представител ст. юрк. К. М. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представен писмен отговор от 22.12.2015 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в конкретно посочен размер.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, поради следното:
Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на [фирма] са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 11 444.53...