Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 36 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) /ЗСВ/.

Образувано е по жалба на Я. Г. Г., от [населено място], съдия в Окръжен съд [населено място], с ранг „съдия в АС”, против решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет /ВСС/ по т. 16.2 от протокол № 10 от заседание на 07.03.2017г., с което е оставено без уважение предложението на административния ръководител-председател на Окръжен съд-[населено място] за повишаването му на място в по-горен ранг „съдия във ВКС и ВАС”.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспореното решение на ВСС. Поддържа се, че за периода 11.01.2011 г. до 08.06.2016 г. въз основа на заповед на административния ръководител-председател на Апелативен съд [населено място] е бил командирован в Окръжен съд [населено място]. В същия период е било проведено и последното му атестиране с Решение по протокол № 54/20.11.2014 г. на ВСС, като е приета комплексна оценка „много добра”. След участие в конкурс за повишаване в длъжност и преместване, на 09.06.2016 г. е встъпил в длъжност съдия в Окръжен съд [населено място], която длъжност заема и понастоящем. Счита, че са налице и трите предпоставки на чл. 234 от ЗСВ за повишаването му в ранг и периода, през който е бил командирован следва да бъде съобразен. Твърди се, че тригодишният срок е започнал да тече от 06.10.2010 г., от която дата е последното му повишаване на място в ранг „съдия в Апелативен съд”. Жалбоподателят моли оспореното решение на ВСС да бъде отменено, а преписката - върната на ВСС със задължителни указания за предоставяне на по-висок ранг, съгласно направеното предложение на административния ръководител.

Ответникът по касационната жалба – Съдийската колегия на Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител Н. Г., служител с юридическо образование, в писмено становище оспорва...