Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] гр. [населено място] срещу Решение № 1156 от 24.02.2017 г. по адм. дело № 9714/2015 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р-22220314001824-091-001/29.06.2015 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден в обжалваната част от директора на дирекция „ОДОП“ гр. С. при ЦУ на НАП с решение № 1351/02.09.2015 г. за установени задължения по ЗДДС и съответните лихви за данъчните периоди м. 04.2010 г., м. 04.2011 г., м. 12.2011 г., м. 01.2012 г., м. 03.2012 г. и от м. 03.2014 г. до м. 09.2014 г., както в частта на установен корпоративен данък и съответните лихви за 2009 г. и 2010г.

Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Процесуалният представител адв. К. поддържа касационната жалба и счита, че съдът неправилно се е пороизнесъл без да чака определение на ВАС, поради спиране на производството поради наличие на образувано пред Върховния административен съд тълкувателно дело №10/2016 г. сочи оплаквания и по съществото на спора, като иска отмяна на решението и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С., чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. И претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана...