Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу Решение № 416 от 19.01.2017 г. по адм. дело № 10435/2016 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), 12 състав.

Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че неправилно АССГ е приел, че правилно приходните органи са посочили, че [фирма] не попада в кръга на лицата по чл. 128 и 129 от ДОПК, тъй като не е имал права по банковата сметка, от която е извършено плащането, нито плащането е извършено за погасяване на негово задължение по ревизионен акт, отменен впоследствие. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да се отмени обжалваният АПВ, като бъде задължен органът по приходите да издаде нов АПВ за възстановяване на претендираната сума. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанция.

Ответната страна - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" („ОДОП“)- гр. С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество...