Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на А. Ф., гражданка на Г., [дата на раждане], срещу решение № 341 от 13.03.2017 г. по адм. д. № 772/2016 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу заповед № УРИ: 5396ОЧ-56 от 26.11.2016 г. на ВПД заместник - началник на Гранично полицейско управление (ГПУ) Петрич за принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" - МВР, за срок до отпадане на пречките за изпълнение на заповедта за принудително отвеждане до границата на Р. България, но не повече от 6 месеца.

Излагат се доводи за неправилност на решението поради съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК, изразяващо се в необсъждане на възражението на жалбоподателката, че заповедта за принудителното настаняване е издадена в нарушение на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ. Посочва се, че към момента на принудителното й настаняване в СДВНЧ, касаторката е била в напреднала бременност, поради което е била „уязвимо лице“ по смисъла на чл. 3, § 9 от Директива 2008/15/ЕО от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Счита се, че съдът не е съобразил фактите, настъпили по време на съдебното производство и приложението на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) /ЗУБ/. Твърди се, че чужденката не е била изслушана преди задържането й в СДВНЧ, а едва след това, което представлява нарушение на чл. 34, ал. 4 от АПК. Посочва, че неправилно първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 44, ал. 12 от ЗЧРБ, тъй като А. Ф. е подала първоначална, а не последваща молба за закрила. Иска...