Производсдтвото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Академичния съвет на [ЮЛ] - [населено място], против Решение № 2539/15.04.2016 г., постановено по адм. дело №10573/2015 г., по описа на Административен съд София - град, с което е прогласена нищожността на негово решение от 30.09.2015 г., обективирано в т. 7.9 от Протокол № 8/30.09.2015 г., с което е анулиран проведения конкурс по професионално направление 5.3 "Комуникационна и компютърна техника", научна специалност "Автоматизирани системи за обработка на информация и управление", обявен в ДВ бр. 26/07.04.2015 г, поради допуснати нарушения на императивни разпоредби на чл. 18 от ЗРАСРБ,чл. 45, ал. 1 и чл. 46, ал. 1 от ЗРАСРБ и чл. 23, ал. 2 от ЗРАСРБ, спечелен от Ч. Б. С.. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против оспореното решение на Академичния съвет на [ЮЛ] - [населено място] бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.

Ответникът - Ч. Б. С., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София - град е прогласил нищожността на решение по т. 7.9, от Протокол № 8/30.09.2015 г., на Академичния съвет на [ЮЛ] - [населено място], с което е анулиран проведения конкурс по професионално направление 5.3 "Комуникационна и компютърна техника", научна специалност "Автоматизирани системи за обработка на информация и управление", обявен в ДВ бр. 26/07.04.2015 г, поради допуснати нарушения на императивни разпоредби на чл. 18 от ЗРАСРБ, чл. 45, ал. 1 и чл. 46, ал. 1 от ЗРАСРБ и чл. 23, ал. 2 от ЗРАСРБ, спечелен от Ч. Б. С..

За да постанови този резултат съдът е приел, че ЗРАСРБ и ЗВО не предвиждат изискване решението на Факултетния съвет по чл. 23, ал. 1 от ЗРАСРБ да бъде одобрявано от Академичния съвет. След като няма право на контрол върху решението на Факултетния съвет за избор на лице, заемащо академична длъжност, то Академичния съвет няма право и на отзив на такова решение. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗВО висшето училище осъществява цялостната си дейност върху принципа на академичната автономия, а академичната автономия включва и академичното самоуправление, от което пък е част съгласно чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗВО "правото за обявяване на конкурси и избор на преподаватели при уславия и по ред, установен в ЗРАСРБ (ЗАКОН ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ)". След като в ЗВО и ЗРАСРБ, на Академичния съвет не е предоставена възможност за контрол - одобряване или отмяна на актовете за избор за заемане на академична длъжност, то Академичния съвет не е горестоящ орган на Факултетния съвет и за него не е налице материална компетентност да отмени решение на Факултетния съвет за избор за заемане на академична длъжност. По тези съображения съдът е приел, че оспореното решение е прието извън предвидената в закона компетентност на Академичния съвет, поради което е нищожно. Решението е правилно.

Предпоставките за валидно упражняване на правото на отмяна на индивидуален административен акт по чл. 99, ал. 1 от АПК са: да има влязъл в сила индивидуален административен акт; актът да не е бил оспорен пред съда; актът може да се отмени или измени от непосредствено по-горестоящ административен орган, когато актът е подлежал на административно оспорване или от органа, който го е издал, в случаите, когато актът не е подлежал на административно оспорване. В случая е налице влязъл в сила административен акт, който не е бил оспорен по съдебен ред - решение на Факултетния съвет. Обосновано съдът е приел, че Академичният съвет не представлява непосредствено по-горестоящ орган на ФС. Това е така, предвид правомощията на АС, уредени в ЗВО и ЗРАСРБ, в които не е предвидена възможност за контрол на актовете на Факултетния съвет - за одобряване или отмяна на актовете за избор за заемане на академична длъжност. Липсата на материална компетентност на административния орган е съществено процесуално нарушение, което води до нищожност на административния акт.

С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационните жалби отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този краен извод и при ненаправено възражение за прекомерност, в полза на ответника по касационна жалба следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 950.00лв. съгласно Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2539/15.04.2016 г., постановено по адм. дело №10573/2015 г., по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА [ЮЛ] - [населено място], ДА ЗАПЛАТИ в полза на Ч. Б. С. от [населено място], направените пред настоящата инстанция разноски, в размер на 950.00 /деветстотин и петдесет/ лева. Решението е окончателно.