2№138

гр.София, 26.03.2019 г.

Върховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: С. Д

Членове: Г. М

Д. Сгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1180 по описа за 2019 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба от С. А. С. с искане за отмяна на влязло в сила решение № 4580/ 14.11.2018 г. по гр. д. № 10062/ 2018 г. на Варненски районен съд, с което е допуснат развод по взаимно съгласие. Молбата касае утвърденото от бракоразводния съд споразумение между съпрузите относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на малолетното дете К. Ц. С.. Основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 ГПК са обосновани с твърдения, че в нарушение на чл. 4, ал. 2 ГПК съдът не е назначил на молителя преводач от руски, а въпреки противоречието в интересите на съпрузите, те са били представлявани от един адвокат, който молителят не е упълномощавал.

Ответникът по молбата Ц. Н. С. възразява, че: 1) молбата за отмяна на решението за развод е недопустима (чл. 303, ал. 2, пр. 1 ГПК), 2) адв. К. Д., която я е подала, не е изрично упълномощена и 3) са неверни твърденията, изложени в нея.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира молбата допустима. Съображенията са следните:

Първо, съгласно чл. 303, ал. 2, пр. 1 ГПК, не се допуска отмяна на решението, с което е постановен развод. Молбата обаче не касае онази част от решението, с която е прекратен бракът между съпрузите. Тя касае споразумението относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на малолетното дете, което бракоразводният съд е утвърдил. В тази част решението не се...