Р Е Ш Е Н И Е

№ 51

София, 25.03. 2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С

ЧЛЕНОВЕ: С. К

Р. Я

при участието на секретаря Е. П

като изслуша докладваното от съдия С. К

гражданско дело №1895 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№884/28.02.2018г., подадена от В. Ц. Д. от [населено място] лъка чрез процесуалния представител адв.Е. Д. Д.-Р., срещу решение №26/26.01.2018г., постановено от Смолянския окръжен съд по в. гр. д.№457/2017г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от В. Ц. Д. иск да се признае за установено, че община Смолян не е собственик на поземлен имот с идентификатор. ...........по КККР на [населено място], община Смолян, находящ се в [населено място], с площ по кадастрална карта от 748кв. м., участващ в УПИ. .... в кв. 4, като част от него е неурегулирана, идентичен с имот пл.№..., участващ в УПИ. .............

С определение №549/04.12.2018г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по въпроса дали земеделски земи на член-кооператор до определен размер са запазили характера си на негова лична собственост и стават ли всички земи на член-кооператора кооперативна собственост във всички случаи.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Излагат се съображения, че при постановяване на решението си въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че придобиването на собственост от страна на общината по силата на закона-§42 ПЗР на ЗИДЗОС,...