О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 183София, 21.03.2019 година

Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е т. д. № 2268/2018г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Д. от гр.Пловдив против решение № 136 от 10.05.2018 г. по в. т. д. № 497/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 37 от 19.01.2018 г. по т. д. № 497/2017 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от касатора срещу М. А. Ч. от [населено място] извор, община Първомай, в качеството му на физическо лице и ЕТ „М. Ч – Виржиния 94“, положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземане в размер на сумата 185 000 лв., част от сумата 200 000 лв. по запис на заповед от 22.06.2008 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 103 от 05.04.2017 г. по ч. гр. д. № 195/2017 г. на Първомайски районен съд.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно по съображения, че: във въззивното производство ответникът недопустимо е въвел твърдение за каузални правоотношения между страните, което е преклудирано още с отговора на исковата молба; въззивният съд не е извършил служебна преценка относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение преди да се произнесе по основателността на въззивната жалба и не е обсъдил порочността на процесуалните действия на първата инстанция за недопускане на свидетели, които да установят признанието на ответника за задължението му по процесния запис на заповед; цитираната в обжалвания акт практика на ВКС относно прекъсването на давността е неотносима, като не е...