Производството е по чл. 248 ал. 1 ГПК, образувано по молба на О. О, с която се иска да бъде изменено определение №31 от 15.01.2019г., постановено по настоящото дело, в частта му относно претендирани от общината разноски за процесуалната защита по касационната жалба на Министерство на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) като се претендира присъждане в полза на общината на сумата 6 258лв. – заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС. С молбата се представят договор за правна защита и представителство от 25.01.2018г., фактура и преводно нареждане за посочената по-горе сума. Излагат се доводи, че представените с молбата доказателства удостоверяват разноските на общината, които следва да й бъдат присъдени по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е депозиран писмен отговор от МРРБ в който се поддържа, че молбата на О. О е недопустима съгласно разясненията, дадени в Тълк. решение №6/06.11.2013г. по т. д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК и с оглед обстоятелството, че молителят не е представил списък по чл. 80 ГПК в хода на производството по допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:

С определение №31/15.01.2019г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по в. т.д.№3761/2017г. на САС както по касационната жалба на ищеца О. О, така и по касационната жалба на ответника МРРБ. К. състав е посочил, че „не следва да се присъждат разноски в полза на О. О във връзка с касационната жалба на МРРБ, тъй като не са представени доказателства за направени разходи за процесуална защита на общината по касационната жалба на МРРБ”.

Неоснователно е възражението на ответното министерство за недопустимост на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК по съображение, че молителят не е представил списък по чл. 80 ГПК в хода на производството по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разясненията, дадени в т. 9 от ТР №6/06.11.2013г. по т. д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК за недопустимост на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК при липса на представен списък за разноските се отнасят до хипотезата, в която се иска изменение на съдебния акт в частта за разноските поради неправилното им изчисляване. С определението по чл. 288 ГПК касационният състав не е уважил искането на общината за разноски поради липсата на доказателства, че същите са извършени, в който случай липсата на списък по чл. 80 ГПК е неотносимо обстоятелство за допустимостта на молбата.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. В мотивите към т. 1 на ТР №6/06.11.2013г. по т. д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК е отразено, че „разноски могат да се присъдят само, когато в хода на производството е доказано извършването на претендираните разходи”. Не е допустимо тези разходи да се доказват допълнително след постановяването на съдебния акт, какъвто е настоящия случай. Основателността на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК се преценява в съответствие с направените искания и установените обстоятелства към датата на постановяване на решението/определението. Отделен е въпросът, че в отговора на общината на касационната жалба на МРРБ не е посочена сумата, която се претендира като разноски. Доколкото не е спорно, че при постановяване на определението по чл. 288 ГПК не са били представени доказателства за разноските на общината за процесуална защита по касационната жалба на МРРБ, молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК се явява неоснователна.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на О. О с вх.№1445 от 13.02.2019г. за изменение на определение №31/15.01.2019г., постановено по т. д. №1598/2018г. по описа на ВКС, ІІ т. о. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: