О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 138

гр.София, 21.03.2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от Б. И ч. гр. д.№ 631/ 2019 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 1 пр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) срещу определение на Софийски апелативен съд от 26.11.2018 г. по гр. д.№ 4390/ 2018 г., с което производството по делото е спряно до получаване на отговор по преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), отправено от Софийски градски съд по гр. д.№ 3406/ 2016 г.

Частният жалбоподател поддържа, че основанията за спиране на гражданското производство са лимитативно изброени в чл. 229 ал. 1 ГПК и между тях не е наличието на висящо производство по преюдициално запитване пред СЕС. Счита, че не са налице предпоставките по чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, тъй като липсва връзка на преюдициалност между делото на апелативния съд и това на СЕС. Намира за приложимо тълкуването, дадено в Тълкувателно решение № 8/ 2013 г., ОСГТК, ВКС. Аргументи за липса на връзка между делото по преюдициално запитване и настоящето дело намира и в Директива 2014/42/ЕС и в Рамково решение 2005/212/ПВР. Моли определението за спиране да бъде отменено.

Ответните страни Д. М. П. и М. Ц. П. оспорват частната жалба и молят същата да бъде оставена без уважение. Считат, че Тълкувателно решение № 8/ 2013 г., ОСГТК, ВКС не е относимо в конкретния случай, тъй като дава отговор на други въпроси. Според...