Образувано е по касационна жалба на П. Е. Ц. от [населено място] срещу решение 421/21.11.2016г. по адм. дело № 426/2016г. на Административен съд гр. Д., III състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу мълчалив отказ на Дирекция „ГРОН” при община гр. Д., по негово заявление № 219Р от 05.07.2016г.

Жалбоподателят твърди неправилност на решението и иска да се отмени. Основно счита, че съдът неправилно е приел, че жалбоподателят не попада в кръга на лицата от чл. 88а, ал. 1, т. 1 от ЗГР (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ) (ЗГР). Твърди, че според чл. 28, ал. 3 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД), при смърт на физическо лице, правата му се упражняват от неговите наследници, в каквото качество е и подал искането си.

Ответникът - кметът на община гр. Д. не е взел становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура счита обжалваното решение за недопустимо, като се позовава на разпоредбата на чл. 35 от ЗГР (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ) (ЗГР), а именно, че актовете за гражданско състояние, се съставят от длъжностно лице по гражданско състояние. Такова лице е кметът на общината, който може да упълномощи с тези правомощия друго длъжностно лице. В конкретния случай заявлението е подадено до кмета на общината, като в първоинстанционното производство е участвал кмета чрез упълномощен представител. Административния съд е приел в решението си, че жалбата е срещу мълчалив отказ на Дирекция „ГРОН” при Община гр. Д. и е отхвърлил жалбата.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, като взе предвид доводите на страните и обсъди доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211 АПК и е подадена от надлежна страна в съдебния спор, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателно, нопо съображения, които се различеват от изложенит в нея.

С обжалваното решение Административният съд - Добрич е приел, че със заявление № 219Р от 05.07.2016г. жалбоподателят е атакувал мълчалив отказ на дирекция "ГРОН" при община Д. по негово заявление № 219Р от 05.07.2016г. със срок за изпълнение на заявлението е 12.07.2016г.

Съдът е псочил в решението си, че в заявлението жалбоподателят бил посочил, че го подава като законен представител. Приел е, че от удостоверение за наследници изх. №46/06.05.2016г. се установява, че Е. Ц. е наследница (дъщеря) на Ц. П. П.. Същата е починала на 30.08.1995г. и към момента на издаване на удостоверението е оставила наследници – син В. И. и дъщеря - И.Д.. В случая жалбоподателят не е сред наследниците на Е.. Същият е наследник на Е. Г. Ц., син на Г. Ц. П., който е брат на Е. и син на Ц. П. П. – негов прадядо. Съдът е формирал извод, че жалбоподателят не попада в кръга на наследниците на Е., предвид което не е и от кръга на лицата по чл. 88а от ЗГР, на които може да се издаде искания документ. По отношение на електронното писмо на Комисията за защита на личните данни, съдът е приел, че то не е годно доказателствено средство. В цитираното писмо, Комисията в отговор на зададени от Ц. въпроси точно и ясно е отговорила, че в конкретния случай достъпът до данните от регистрите по гражданско състояние се осъществява по строго определен начин, записан както в ЗГР така и в неговите подзаконови нормативни актове.

Решението на съда е недопустимо. То е постановено по нередовна жалба, което е довело и до допуснато от съда съществено процесуално нарушение. Решението е постановено срещу ответник, който не е участвал в съдебното производство. Видно от данните по делото е, че през цялото съдебно производство пред административния съд, като ответник е призоваван кметът на община Д., а с крайния акт съдът е отхвърлил жалбата срещу мълчалив отказ на дирекция "ГРОН" при община Д..

Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Съгласно чл. 88, ал. 1 ЗГР, документите въз основа на актовете за гражданско състояние се издават от длъжностни лица по гражданско състояние. Дирекцията "ГРОН" не е длъжностно лице, поради което съдът е следвало да укаже на жалбоподателя да уточни органа, чиито мълчалив отказ обжалва, след което да конституира страните по делото.

По тези съображения, обжалваното решение следва да се обезсили, а делото се върне на друг съдебен състав на съда за ново прознасяне, който да продължи процесуалните действия по него етапа на даване на указания на ищеца за уточняване на органа, чиито мълчалив отказ обжалва.

Воден от горното и на осн, чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение 421/21.11.2016г. по адм. дело № 426/2016г. на Административен съд гр. Д., III състав, с което е отхвърлена жалбата на П. Е. Ц. срещу мълчалив отказ на Дирекция „ГРОН” при община гр. Д., по негово заявление № 219Р от 05.07.2016 година.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административния съд - Добрич. Решението не подлежи на обжалване.