Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на осми декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. Г. ЧЛЕНОВЕ:Д. А. В. П. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора С. П. докладваното от председателяД. Г. по адм. дело № 9729/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуарния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Т. В. ЕООД, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Рашева, против решение №942 от 28.05.2021г., постановено от Административен съд - Благоевград, по адм. д. № 125/2021г. С касационната жалба, в съдебно заседание и в писмени бележки от 15.12.2021г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател оспореното съдебно решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът неправилно е приложил нормата на чл. 9, ал. 10 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - схема Училищен плод и схема Училищно мляко(Наредбата), според която предоставяните по схемата конвенционално произведени плодове и зеленчуци следва да бъдат придружени със сертификат за съответствие на качеството съгласно Наредба № 16 от 2010 г. за изискванията за качество и контрол за съответствие на пресни плодове и зеленчуци (ДВ, бр. 43 от 2010 г.), издаден на името на земеделския стопанин, произвел плодовете и зеленчуците, или на името на доставчика. Касаторът оспорва изводите на съда и твърди, че обжалваното уведомително писмо е с незаконосъобразно правно основание, защото е редуцирано, а не отказано изплащането на поисканата част от финансовата помощ. Твърди, че същото представлява съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност на атакувания административен акт. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение и процесното уведомително писмо и заявява искане за присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции.

Ответникът – Заместник изпълнителният директор на Д. Ф. З. със седалище в гр.София, оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Захариева, която с писмено становище от 07.12.2021г. счита същата за неоснователна и пледира обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила, като законосъобразно и правилно. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на касатора на основание чл.78, ал.5 ГПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователост на касационна жалба, защото съдът е изследвал подробно фактите и правилно е приел, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Според участващия по делото прокурор изводите на съда кореспондират с писмените доказателства по делото, че е безспорно установено, по отношение на заявката за плащане по схема Училищен плод за доставката на банани не е спазено изискването по чл.9, ал.10 от Наредбата за представяне на сертификат. Счита извода на съда за обоснован, че за извършените доставки са налице непълноти на представените документи, поради което редуцурането (намаляването) на финансовата помощ е законосъобразно.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение № 942 от 28.05.2021г. постановено по адм. дело №125/2021г. на Административен съд -Благоевград е отхвърлена подадената жалба от Т. В. ЕООД, против Уведомително писмо изх. № 01-2600/462 от 21.01.2021г. за одобрение на заявка за плащане № 01/270720/36628/01 от 10.11.2020г., издадено от Заместник - изпълнителния директор на ДФ Земеделие и е осъдена да заплати на административния орган направените разноски по делото. Въз основа на анализа на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, следното: Т. В. ЕООД е подало заявка за плащане № УИН № 01/270720/36628 по схеми “Училищно мляко“ и “Училищен плод“ за отчетен период 01.10.2020г.- 31.10.2020г., във връзка с направени доставки на продукти на учебни заведения в общ. Благоевград, общ. Рила, общ. Кочериново и общ. Кюстендил. Заявката за плащане на извършените доставки на плодове и зеленчуци, както и на пчелен мед, по схема “Училищен плод“, е на стойност 11 445. 82 лв., без ДДС. Заявката е придружена с информация за учебните заведения, в които са извършвани одобрените доставки, фактури, графици за доставки, приемо-предавателни протоколи за доставени количества продукти по схемите за отчетния период, стокови разписки, договор за доставка на плодове и зеленчуци и сертификати за контрол на съответствието. Във връзка с подадената заявка, с уведомително писмо изх. № 01-2600/6608 от 16.12.2020г., до Т. В. ЕООД, ответният адм. орган е констатирал непълноти на предоставените документи по схема “Училищен плод“ и по схема “Училищно мляко“. Установил, че по процесната схема - “Училищен плод“ не е изпълнено условието на чл. 9, ал. 10 от Наредбата, тъй като сертификат за съответствие на качеството съгласно Наредба № 16 от 2010г. за изискванията за качество и контрол за съответствие на пресни плодове и зеленчуци /ДВ, бр. 43/ 2010г./, не е издаден на името на земеделския стопанин, произвел плодовете – доставените по схемата банани, или на името на доставчика. Констатирал, че сертификатът за съответствие на качеството е издаден на другата фирма - „Фрутария“ ООД, която е вносител на тези плодове в страната. По отношение на отказа за заплащане на другата сума по схема „Училищен плод“, за доставен пчелен мед в заявката за плащане от 10.11.2020г. за 550,42 лв. без ДДС, съдът приел, че не е изпълнено условието на чл.14, ал.7, т.1 и т.2 от Наредбата. От доказателствата по делото съдът установил, че пчелният мед е съхраняван в транспортното средство собственост на Т. В. ЕООД, което е нарушение на забраната по чл.14, ал.7, т.1 и на т. 2 от Наредбата, защото доставчикът не е вписан в посочения регистър.

При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал.2 АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни разпоредби. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, изискващи неговата отмяна. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че обжалваният адмнистративен акт е издаден от компетентен орган на основание чл. 20, т. 2 и т.3, чл. 20 а, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 10, т.1, т. 2 от Устройствения правилник на ДФ Земеделие, чл. 19, ал. 2, във връзка с чл. 18 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“ и във връзка със заявка за плащане по схема „Училищен плод“ с регистрационен №01/270720/36628/01 от 10.11.2020г.

По отношение на оплакването на касационния жалбоподател относно използването в процесното уведомително писмо на израза редуциране, настоящият съдебен състав счита, че е неоснователно. Следва да се сподели становището на първостепенния съд, който правилно е преценил, че горепосоченият израз е ползван в смисъл на отказ от плащане по заявката, като от мотивите в акта ясно и недвусмислено може да се установи, че издателят на уведомителното писмо е отказал изцяло заплащане на претендираните суми по заявката, в частта й относно доставените плодове - банани и пчелен мед за заявения период. С оглед на това съдът счита, че както ответният административен орган, така и първоинстанционният съд не са осъществили съществено нарушение, което да налага отмяна на оспорения акт само на това основание.

Неоснователно е твърдението на касатора, че е спазил изискването на чл.9, ал.10 от Наредбата, за представяне на сертификат за съответствие на качеството. Правилно административният съд е приел, че сертификатът, придружаващ процесните банани с номер ПВ-29/557 от дата 20.10.2020г., не е издаден на името на доставчика – оспорващото дружество, а на името на “Фрутария“ ООД. Съгласно чл.18, ал.6 от Наредбата, касаторът е представил отговор обективиран в писмо с вх. №02-011-2600/1 от 04.01.2021г. относно установеното неизпълнение, от което не може да се направи извод, че представеният сертификат санира констатираните непълноти. В настоящият случай, фирмата “Фрутария“ ООД е вносител на този плод за страната и продавач, поради което не може да се приеме, че е изпълнен изискуемия фактически състав на чл. 9, ал. 10 от Наредбата. На следващо място, видно от доказателствата по делото, фактура №0011000018 от 20.10.2020г. е издадена от доставчикът на процесните банани - фирма „Бета 111“ООД, а не от фирмата вносител на процесните банани. Съгласно чл. 9, ал. 10 от Наредбата Предоставяните по схемата конвенционално произведени плодове и зеленчуци следва да бъдат придружени със сертификат за съответствие на качеството съгласно Наредба № 16 от 2010 г. за изискванията за качество и контрол за съответствие на пресни плодове и зеленчуци (ДВ, бр. 43 от 2010 г.), издаден на името на земеделския стопанин, произвел плодовете и зеленчуците, или на името на доставчика. С оглед горното, правилно първостепенният съд е преценил, че касаторът не е земеделски стопанин, който да е произвел бананите, за да притежава съответния сертификат и „Бета 111“ООД като доставчик на процесните банани също не притежава необходимия сертификат за съответствие на качеството.

Законосъобразно и правилно съдът е приел, че касаторът е нарушил разпоредбата на чл.14, ал.7, т. 1 и т.2 от Наредбата. Всички заявители предоставят към заявлението по ал. 1 на чл.14 от Наредбата декларация за съответствие с обстоятелствата по чл. 9, ал. 12 и чл. 11, ал. 7 от Наребата. В декларацията се посочва: 1./ ако доставяните продукти ще бъдат закупувани от оператор, вписан в регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, че заявителят ще предоставя продуктите на децата и учениците във вида, в който са закупени, без да ги съхранява, преетикетира и преопакова, и/или 2./ че продуктите ще бъдат доставяни директно от оператор, вписан в регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Видно от доказателствата по делото, правилно първостепенния съд е установил, че от представената допълнителна информация с изх. №01-2600/6608/ 16.12.2020г. и от приемо – предавателните протоколи, закупеният биологично произведен мед е получен от „К. Б. П. ООД, който безспорно е оператор, вписан в регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от ЗПООПЗПЕС. Извършеният превоз бил с транспортно средство /одобрено от БАБХ/, собственост на Т. В. ЕООД. Медът е приет от касатора на дата 19.10.2020г., останал е в транспорното средство и е доставен на следващия ден в учебното заведение на дата 20.10.2020г. Следователно обоснован е извода на съда, че касаторът е съхранявал този продукт в свой обект /автомобил/, като по този начин е нарушил разпоредбата на чл.14, ал.7, т.1 от Наредбата. На следващо място, по делото е установено по безспорен начин, че касаторът не е оператор и не фигурира в публичен регистър „База данни производителите, преработвателите и търговците на земеделските продукти и храни, произведени по биологичен начин“ на Министерство на земеделието и храните, с което не е налице и другата хипотеза на чл.14, ал.7, т.2 от Наредбата.

При тези данни първостепенният съд е извел вярно и обосновано правно заключение, че процесното уведомително писмо не е издадено в противоречие с приложимите материално-правни разпоредби. В хода на касационното производство жалбоподателят не е опровергал правилния извод на решаващия състав на административния съд относно законосъобразност на процесниия административен акт.

По изложените съображения касационният съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните в касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на спорените разноски в двете съдебни инстанции, се оставя без уважение. Съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, е основателно искането на ответника по касационна жалба за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 200 лв. и което касаторът следва да му заплати.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 942 от 28.05.2021г., постановено от Административен съд – Благоевград по адм. д. № 125/2021г.

ОСЪЖДА Т. В. ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, [улица], представлявано от управителя С. Ш. да заплати на Д. Ф. „Земеделие“, със седалище гр. София, направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Диана Гърбатова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Добринка Андреева

/п/ Владимир Първанов