Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] със седалище [населено място] чрез адвокат Г. П. против решение № 365 от 16.11.2016 година по адм. дело № 158/2016 година на Административен съд - Перник. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против уведомително писмо изх.№ 01-2600/7476#3 от 8.01.2016 година на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Правят се доводи за противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се присъждане на разноски по приложен списък.

Ответникът – заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че оспореният административен акт е законосъобразен и постановеното съдебно решение не страда от пороци по чл. 209, ал. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба да се остави без уважение като неоснователна.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от [фирма] против уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) от Програма за развитие на селските райони за кампания 2015 година. Възразил е, че писмото е издадено при нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.

За изясняване на спора, съдът е приложил цялата административна преписка във връзка с подаденото от жалбоподателя общо заявление за подпомагане по различни схеми и мерки. Събрал е писмени доказателства за наличието на материална компетентност на издателя на оспорения административен акт. Изяснил е спорните въпроси чрез назначаване и изслушване на две заключения – основно и допълнително на съдебно-техническа експертиза.

От така събраните писмени доказателства е приел установените факти. Бенефициентът е подал общо заявление за подпомагане през 2015 година по различни схеми и мерки, както и по Агроекологични плащания - мярка 214 „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите”. Административният орган е одобрил заявената от дружеството площ по АЕП в размер на 77.10 ха. На 20.05.2015 година кандидатът е подал заявление за подпомагане за кампания 2015 година, като при извършените административни проверки е установено, че не е заявил площите по направлението по АЕП, което е било заявено за подпомагане през предходната кампания. При извършена редакция на заявлението от 10.06.2015 година [фирма] е подало заявление за плащане по АЕП като при последната стартирана автоматична проверка на въведените данни е установено, че парцел 14893-68-1-1 с референтна площ 38.09 ха не е деклариран, за което кандидатът е запознат и е положил подпис и печат на дружеството. На 29.10.2015 година с писмо с изх.№ 01-2600/7476 на заместник изпълнителния директор на ДФЗ е уведомен, че след извършени административни проверки в ИСАК е установено, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели, спрямо одобрените /референтните/ парцели за участие е в размер на 54.28%. Кандидатът е подал възражение, в което е посочил, че разминаването се дължи на незаконосъобразна заповед № РД-183 от 1.10.2014 година на директора на ОД „Земеделие”-Перник за служебно разпределение на масиви за ползване на земеделските земи в землището на [населено място], [община], която е обжалвана от него по съдебен ред. Във връзка с установеното е издадено процесното уведомително писмо от 8.01.2015 година за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 за кампания 2015 година от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 във вр. с чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 година за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 година, наричана в настоящото изложение "наредбата".

Въз основа на съдебно-техническата експертиза, съдът е приел за доказано, че посочените в приложение № 1 към писмото цифри и проценти напълно съответстват на данните, установени при извършената административна проверка и съпоставяне на заявените и очертани от жалбоподателя площи за кампания 2015 година. Определеният от вещото лице процент на припокриване на площта от пресичане на заявените за кампания 2015 година парцели по АЕП спрямо референтните /одобрените/ парцели през 2013 година за участие в направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" съвпада с процента - 54.28%, определен от административния орган и надвишаващ допустимия процент по чл. 24, ал. 2 от Наредбата.

При тези данни по делото, съдът е приел, че заявителят не е спазил задължителното изискване по чл. 24, ал. 2, тъй като заявената площ през третата година от поетия ангажимент е намалена с повече от 10 %, поради което попада в хипотезата на чл. 18, ал. 3, т. 3. Уведомителното писмо, с което е прекратен на същото правно основание ангажиментът, е съответно на закона. Приложил е по делото представеното решение № 203 от 25.05.2016 година по адм. дело № 145/2016 година на Административен съд-Перник, с което е оставена без разглеждане жалбата на [фирма] против заповед № РД-183 от 1.10.2014 година на директора на ОД „Земеделие”-Перник, която е влязла в сила. Обсъдил е събраните по делото гласни доказателства и е приел, че за прекратяването на агроекологичния ангажимент има значение дали заявените площи се припокриват с референтните парцели, а не кой ги обработва. Въз основа на всички доказателства по преписката е приел възраженията на жалбоподателя за неоснователни. Извел е окончателен правен извод за законосъобразност на оспорения административен акт и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно.

При извършените административни проверки в случая е установено неизпълнение на изискването по чл. 24 от Наредба № 11/2009 година агроекологичните дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 да се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение /ал. 1 на чл. 24/. Текстът на чл. 24, ал. 2 предвижда само възможност за намаляването на одобрените площи с до - 10%, като поне 90% от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Писмените доказателства, заключението на експертизата и самите обяснения на жалбоподателя, приложени към преписката показват, че предупреждението за грешки е направено и във връзка с мярка 214. От таблицата, приложение 1 към уведомителното писмо е видно, че референтният /одобрен/ парцел 14893-68-1-1 е с площ 38.09 ха, а за кампания 2015 година е заявен парцел 14893-68-6-1 с площ 3 ха. При извършването на автоматизираните проверки е спазено заявяването по начина, по който кандидатът го е направил през 2013 година. Съпоставено е с картната база от предходната референтна година. В резултатите от административните проверки изрично е записано, че кандидатът не е декларирал същите площи по съответното направление, като е посочен парцел 14893-68-1-1. Въпреки това при извършените редакции на заявлението за кампания 2015 година дружеството не е декларирало, че обработва одобрения /референтен/ парцел. Това се потвърждава и от приложената към заявлението таблица на използваните парцели през 2015 година, в която кандидатът посочва всеки ползван от него имот през текущата стопанска година. При редакция на границите е видно, че кандидатът е очертал парцел 14896-68-6 с обща площ 3 ха, като в процесното уведомително писмо е записано, че площта от пресичане между двата парцела е 2.96 ха. След промяната на геометрията му, се разпечатва картен материал, подписан от бенефициента, с който той удостоверява съгласието с въведените от оператора данни.

В касационната жалба под формата на касационни доводи се повтарят възраженията, направени и в първоинстанционното производство. Касаторът неоснователно се позовава на заповед № РД-183 от 1.10.2014 година на директора на ОД „Земеделие”-Перник, с която на основание чл. 37в. ал. 4 и ал. 5 ЗСПЗЗ е одобрен проект за служебно разпределение на масивите за ползване на земеделските земи за стопанската 2014/2015 година за землището на [населено място], [община]. Както бе посочено по-горе, заповедта е била обжалвана от дружеството и същата е влязла в сила. Без значение е обстоятелството, че съдът не се е произнесъл по законосъобразността на заповедта, тъй като е счел жалбата за просрочена. С влизане в сила на съответната заповед, тя е породила своето правно действие. Още повече, че в приложената таблица за използваните парцели през 2015 година кандидатът не е посочил референтния парцел 14893-68-1-1 с одобрена площ 38.09 ха. Обосновано първоинстанционният съд е кредитирал заключението на вещото лице. Правилно е приел, че в случая е направено сравнение между заявените през 2013 година парцели, които са реферетни/одобрени парцели и тези, заявени/очертани за текущата кампания през 2015 година. Изчисленията направени от вещото лице са същите като тези на административния орган и потвърждават основния спор по делото, а именно, че при подаване на заявлението за подпомагане през 2015 година не е спазено изискването по чл. 24, ал. 2 от Наредбата, тъй като процентът на припокриване между заявените за подпомагане през текущата кампания площи е намален с повече от 10% и не попада в предвидения от закона минимум. С оглед на това съдът правилно е приел, че това е нарушение на изискването земеделският стопанин да обработва едни и същи площи в продължение на 5 години, като условие за получаване на помощ по мярка 214, още повече, че процентът на пресичане или съвпадение с одобрената площ, за която е поет 5-годишният ангажимент, в случая е 54.28%, т. е. по-малко от 90%.

По подаденото от касатора заявление за подпомагане за кампания 2015 година е извършена задължителна проверка на заявлението в ИСАК, съгласно чл. 37 ЗПЗП и изискванията на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета. Според чл. 74 от Регламент (ЕО) № 1306/2013 Разплащателната агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да провери дали са изпълнени условията за предоставяне на помощ. Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на [фирма] са били извършени административни проверки, които позволяват установяване на процента на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели, спрямо одобрените /референтните/ парцели. В случая процентът на припокриване е определен въз основа на административна проверка по данните в ИСАК, а не на извършена проверка на място, каквато съгласно чл. 74, § 2 от Регламент 1306/2013 година се прави на извадков план на земеделските стопанства и/или бенефициерите. Поради това, неоснователно е твърдението на касатора, че е следвало да бъде извършена проверка на място, която да установи дали парцелите са били обработвани. Извършването на проверка на място би установила дали земеделските земи са били обработвани и дали е спазен планът за сеитбообращение, а не дали има географско припокриване на заявените парцели с одобрените такива. Това се потвърждава и от допълнителното заключение по съдебно-техническата експертиза, в което вещото лице посочва, че въпросът кой е обработвал площта и как е била разпределена тя е извън предмета на мярка 214 „Агроекологични плащания”, тъй като при извършването на административните проверки се проверява само географското положение на заявените от кандидата парцели за всяка една година от поетия 5-годишен ангажимент.

По тези съображения касационната жалба е неоснователна. Постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответната страна, касаторът следва да заплати на ДФЗ сумата 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 365 от 16.11.2016 година по адм. дело № 158/2016 година на Административен съд – Перник.

ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 4, ап. 11 да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата 100 /сто/ лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.