Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от [фирма] със седалище в [населено място], подадена чрез пълномощника адв.Д. О.. Жалбата е срещу решение №7705 от 05.12.2016г., постановено по адм. дело №3690/2016г. от Административен съд София – град. С него е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу решение №Ц-27 от 31.07.2015г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР или Комисията) в частта му по раздел IV, т. 3 и производството в тази част е прекратено. Със същото решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора срещу решение №Ц-27 от 31.07.2015г. на КЕВР в частта му по раздел IV, т. 5, с която е определена цена за достъп до електропреносната мрежа в размер на 7.14 лв./МВтч, дължима от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителната мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия.

От съдържанието на касационната жалба може да се направи извод, че решението се обжалва само в частта му, с която е отхвърлена жалбата срещу решение №Ц-27 от 31.07.2015г. на КЕВР по раздел ІV, т. 5. Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са доводи, че първоинстанционният съд погрешно приел, че с оспорения административен акт КЕВР е изпълнила императивните норми на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и че е посочила фактическите основания за издаването на акта. Съдът не бил обсъдил задълбочено, че КЕВР е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила като е провела закрито заседание в нарушение изискването на чл. 13, ал. 3, т. 2 от ЗЕ. Нарушението било съществено, тъй като препятствало възможността за адресатите на акта да узнаят за определянето на регулирани временни цени, както и да участват в производството...