Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез адв. М. Б. против решение № 6246/14.10.2016 г. на Административен съд, София град, трето отделение, 45 състав, постановено по адм. дело № 11551/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 22221014002369-091-001/17.07.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП град София потвърден с решение № 1663/03.11.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София.

В жалбата са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са за необсъждане на голяма част от събраните по делото писмени доказателства, противоречие на изводите за липса на доставка между ревизираното лице и неговия контрагент от Р С. с материалния закон. Касаторът твърди, че е доказал получаването на пратките от чуждестранното лице, на територията на С. и подробно изброява документите за осъществен износ и внос по всяка от фактурите. Счита, че не е съобразено обстоятелството, че [фирма] е закупило едва 1/10 част от наличните количества ваучери на доставчика [фирма]. Не е отчетено, че с влязъл в сила ревизионен акт на дружеството са признати декларираните резултати за предходни данъчни периоди при идентична фактическа обстановка на осъществените доставки. Оспорва изводите в ревизионния акт за недоказан факта, че сръбското дружеството е получател на доставка на услуга от [фирма]. Поддържа становище, че предмет на спорните доставки са стоки, като се позовава на съдебна практика на Върховния административен съд. Според касатора дори и да се приеме, че се касае за доставки на услуги, счита, че дружеството е изпълнило изискванията, за които се прилага нулева ставка на данъка по чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 86, ал. 3 ЗДДС. Позовава се на отговор на директора на дирекция...