Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационнa жалбa на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - гр. В. при ЦУ на НАП против Решение № 1692/25.07.2016 г., постановено по адм. дело № 1087/2016 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-03000315003925-091-001/22.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 30/22.03.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП“– Варна при ЦУ на НАП и осъдена Дирекция „ОДОП“ – Варна да заплати на Д. Г. П. съдебно-деловодни разноски в размер на 350 лева.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че са установени всички предпоставки по чл. 19, ал. 1, т. 2 от ДОПК за реализиране на имуществената отговорност на Д. Г. П. и неправилно първоинстанционният съд приел наличие на активи на търговското дружество, с които е можело да се погасят установените му публични задължения за данъци и осигурителни вноски. Моли за отмяна на съдебното решение и потвърждаване на ревизионния акт, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Д. Г. П., чрез процесуалния си представител адв. А., в отговор на касационната жалба, оспорва основателността й. не претендира разноски за касационното производство.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и е процесуално...