Производството е по чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс(АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. Ч. О., с адрес [улица], подадена чрез процесуалния му представител - адв. Д., против решение № 4136 от 19.06.2017 г., постановено по адм. дело № 1537/2017 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 203/24.01.2017 г., издадена от полицейски инспектор в 03 група, 01 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР.

Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания индивидуален административен акт като незаконосъобразен. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции съгласно приложения списък.

Ответникът - полицейски инспектор в 03група, 01 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови оспорения съдебен акт първоинстанционният съд е приел за установено, че на 24.01.2017 г. на жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 538821/24.01.2017 г. от мл. автоконтрольор при отдел „ПП“ при СДВР, за това че на същата дата в гр. С. в района на паркинга пред лифт Симеоново е управлявал собствения си автомобил „К. С“, рег. [рег. номер на МПС], предизвикал е ПТП и при направена справка е установено, че същия няма СУМПС.

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е била заповед № 201/24.01.2017 г., издадена от полицейски инспектор в 03 група, 01 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която на П. Ч. О. е приложена принудителна административна мярка на осн. чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление. На осн. чл. 172, ал. 2, т. 3 ЗДвП със същата заповед е отнето свидетелството за регистрация на МПС част ІІ № 006665980, както и табели с рег. [рег. номер на МПС] .

Първоинстанционният съд е изложил доводи, че жалбоподателят не е оспорил констатациите отразени в АУАН или в обжалваната заповед, нито е направил твърдения, че не е извършил нарушението. С оглед на горното, обстоятелството, че не му е бил назначен преводач, според съда, не е съществено процесуално нарушение.

Съдът е приел още, че заповедта е издадена от компетентен орган, съдържа необходимите реквизити, мотивирана e с описание на фактическите и правни основания за налагане на процесната ПАМ и при издаването й не са нарушени процесуалните правила.

В контекста на изложеното е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е правилно.

При напълно изяснената фактическа обстановка по делото, решаващият съд е приложил правилно материалния закон и обосновано е приел заповедта за законосъобразен административен акт. Въз основа на изчерпателен анализ на събрания доказателствен материал и приложимата нормативна уредба е формиран верен извод за наличие на цитираната материалноправна предпоставка за прилагане на ограничителната мярка.

ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. Целта на принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения.

По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им.

В настоящия случай, както правилно е приел първоинстанционният съд, от представените по делото доказателства е безспорно установено обстоятелството, че водачът не е притежавал СУМПС.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове се ползват с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В тежест на жалбоподателя е да обори констатациите с допустими доказателствени средства, което той не е сторил в процеса.

Правилно съдът е приел, че оспореният акт е мотивиран като правната квалификация на наложената мярка съответства на описаното нарушение. Фактите, изложени в заповедта, не създават съмнение или неяснота относно вида и характера на нарушението.

Изложеното в касационната жалба оплакване за нарушение на административно производствените правила при връчване на заповедта без преводач е било обсъдено подробно от първоинстанционния съд. Както правилно е прието същото е нарушение, но не съществено тъй като това по никакъв начин не променя обстоятелството, че водачът е управлявал МПС, без да притежава валидно СУМПС.

Съгласно разпоредбата на чл. 151а ЗдвП лицата, притежаващи свидетелство за управление, издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от К. Ш. могат да управляват моторно превозно средство на територията на Р. Б при спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория, определени в чл. 151 от с. з.

Предвид изложеното без значение за законосъобразността на акта е обстоятелството, че касаторът е имал международно СУМПС № 0641565 издадено от Федерална република Н., тъй като тази държава не е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

При така установеното от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита, че принудителната мярка е приложена при конкретно посочена правна норма. Органът е издал оспорения акт като е приложил точно диспозицията на правната норма. Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона. Следователно процесната преустановителна ПАМ е в съответствие със закона и при осъществените материалноправни предпоставки, поради което правилно съдът е приел, че е законосъобразна.

В случая е доказан правопораждащия фактически състав и основанието за прилагане на правомощието на административния орган за временно спиране от движение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил.

Настоящата инстанция приема крайният извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт.

При този изход на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена.

Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4136 от 19.06.2017 г., постановено по адм. дело № 1537/2017 г. по описа на Административен съд София - град.

Решението е окончателно.