Производството е по реда на чл. 323 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ) и чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 328 от ЗСВ.

Образувано е по жалба на В. А. Ц., следовател в Следствен отдел в [населено място] прокуратура, срещу решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 2 от протокол № 3 от заседанието на ВСС, проведено на 18.05.2016 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ) му е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност“, за извършени от него дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 4 и т. 5 от ЗСВ (в приложимата за казуса редакция – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.). В жалбата и в „Молба–допълнение“ от 01.06.2016 г. към нея се излагат доводи за необоснованост и материална незаконосъобразност на обжалваното решение, както и твърдения, че то е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона, поради което се претендира неговата отмяна, като се сочи наличие на основанията по чл. 146, т. т. 3, 4 и 5 от АПК. В последното съдебно заседание жалбоподателят и неговият повереник адвокат Ц. са изложили допълнителни съображения в подкрепа на заявеното искане.

Ответникът - Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния си представител В. М., служител с юридическо образование, в писмено становище и в съдебно заседание аргументира теза за неоснователност на жалбата, поради което моли същата да бъде оставена без уважение.

Заинтересованата страна – административният ръководител на Софийска градска прокуратура, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата:

Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на шесто отделение счита жалбата за допустима като подадена в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, пред компетентния съгласно чл. 132, ал. 2, т. 3 от АПК съд.

За да се произнесе по същество, след като подложи на преценка доказателствата по делото и доводите на страните, съдът съобрази следното:

Административният ръководител – градският прокурор на Софийска градска прокуратура, е предложил на 04.09.2014 г. да бъде наложено дисциплинарно наказание на В. А. Ц., следовател в Следствения отдел на [населено място] прокуратура, за извършени от него дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 5 във връзка с чл. 211, ал. 2 и чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ (в приложимата за казуса редакция – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.). Според вносителя на предложението, следовател Ц. е разпоредил на външно лице (Ю. К. – журналист на свободна практика), което не заема административна длъжност и не е включено в организационната структура на Прокуратурата или на съдебните органи, да води следствен протокол (протокол за разпит на свидетеля Д. П. С. от дата 03.07.2014 г. по досъдебно производство № 21/2014 г. по описа на Специализираната прокуратура) и по този начин да има достъп до данните по делото, съдържащи се в показанията на свидетеля. Извършеното от следовател Ц. е станало причина за медийно (статия в интернет-изданието [ел. адрес] от 05.07.2014 г.) и обществено обсъждане на твърдението, че до следствена тайна могат да бъдат допускани лица, които нямат процесуално, административно или организационно участие в провежданите досъдебни производства. С описаните действия следовател Ц. е нарушил задължението си по чл. 211, ал. 2 от ЗСВ да пази като служебна тайна сведенията, които са му станали известни в кръга на службата му и засягат интересите на други лица. Наред с това, обявяването чрез медиите в публичното пространство на посочените действия като резултат е накърнило престижа на съдебната власт.

При условията на чл. 316, ал. 2 и ал. 3 от ЗСВ, с решение по т. 48.1 от протокол № 44 от заседанието на ВСС, проведено на 09.10.2014 г., е образувано дисциплинарно производство срещу следовател Ц., като с решение по т. 48.2 от същия протокол ВСС е избрал чрез жребий дисциплинарен състав (Д. У., М. К. и Р. Б.). Образувано е дисциплинарно дело № 31/2014 г., а членовете на дисциплинарния състав са избрали за негов председател М. К., която е определила Р. Б. за докладчик по дисциплинарното дело.

С писмо изх. № 11-03-943 от 15.10.2014 г., получено за адресата на 17.10.2014 г., на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е изпратено копие от предложението за налагане на дисциплинарно наказание и приложените към него писмени доказателства, и му е предоставена възможност да направи писмени възражения и да посочи доказателства, като е уведомен за възможността да ползва адвокатска защита. За изясняване на фактите и обстоятелствата относно извършеното нарушение дисциплинарният състав е провел 18 заседания. В тези от тях, за които е бил редовно призован, В. Ц. е участвал лично и с упълномощен от него адвокат и в тяхно присъствие са извършени всички процесуални действия, като са събрани писмени и гласни доказателства във връзка с подлежащите на установяване факти.

По случая е безспорно установено, че за периода 28.04.2014 г. – 03.08.2014 г. следовател В. Ц. е бил командирован със заповед № ЛС-1382/28.04.2014 г. на главния прокурор на Р. Б да изпълнява функциите на следовател в Следствения отдел на Специализираната прокуратура, като предмет на дисциплинарното производство е поведението на следовател Ц. в периода на командироването му. Самото дисциплинарно производство е образувано във връзка с извършена проверка от Върховна касационна прокуратура по преписка № 6109/2014 г. по повод на докладна записка от директора на Дирекция „Публична комуникация“ при Администрацията на главния прокурор, във връзка със статия в интернет-сайта [ел. адрес] от 05.07.2014 г., озаглавена [наименование]. С резолюция на главния прокурор от 08.07.2014 г. е разпоредено извършването на проверка относно изложеното в статията, при която да се установи кой е следователят, кое е следственото дело, какви са извършените в [населено място] действия, на какво основание, водени ли са разпити и действително ли техническите записи по протоколите са изготвени от лице, което не е служител. Резултатите от извършената проверка са обективирани в справка № 6109/2014 г. от 14.07.2014 г., в която е описано, че досъдебно производство № 21/2014 г. по описа на Следствения отдел на Специализираната прокуратура било образувано с постановление на специализиран прокурор от 25.11.2013 г. срещу неизвестни извършители, които в периода март 2005 г. до септември 2012 г. на територията на Р. Б участвали в организирана престъпна група, създадена с цел да върши съгласувано в страна престъпления по чл. 209, ал. 1 от НК – измами, като групата е създадена с користна цел – престъпление по чл. 321 от НК. С постановление от 12.05.2014 г. на наблюдаващия прокурор от Специализираната прокуратура досъдебното производство е било иззето от ДАНС-ТДНС-[населено място] и възложено на следовател в Следствения отдел на Специализираната прокуратура. С разпореждане от 14.05.2014 г. на административния ръководител на Специализираната прокуратура по предложение на наблюдаващия прокурор, било определено разследването по досъдебно производство № 21/2014 г. да се извърши от екип от прокурор и следователи при Специализираната прокуратура, сред които и В. Ц., командирован в същата. В докладна записка на В. Ц. от 24.06.2014 г. до административния ръководител на Специализираната прокуратура, съгласувана с наблюдаващия прокурор, било посочено, че за разкриване на обективната истина по делото е необходимо да бъдат разпитани като свидетели над 300 пострадали лица (украински граждани), 40 от които ще пристигнат на 26.06.2014 г. в [населено място]. Заявено било, че за провеждане на необходимите процесуално-следствени действия в [населено място] е създадена съответната организация в периода 30.06.2014 г. – 04.07.2014 г. с участието на следователите В. Ц., Л. С. и Й. К.. Поискано е тримата следователи да бъдат командировани в [населено място] с един автомобил и водач.

На 25.06.2014 г. наблюдаващият прокурор е отправил писмено искане до председателя на Специализирания наказателен съд за командироване на съдия/съдии за периода от 29.06.2014 г. до 05.07.2014 г. в [населено място] за провеждане на разпити на 40 броя свидетели по реда на чл. 223, ал. 1 от НПК. Със заповеди №№ 311-314 от 25.06.2014 г. на административния ръководител на Специализираната прокуратура били командировани следователите В. Ц., Л. С. и Й. К. за срок от шест дни, считано от 29.06.2014 г. до 04.07.2014 г. в [населено място] със задача провеждане на процесуално-следствени действия по досъдебно производство № 21/2014 г. по описа на Следствения отдел на Специализираната прокуратура, заедно с В. В., заемащ длъжността главен специалист – охранителна дейност в Специализираната прокуратура, изпълняващ в случая функцията на шофьор на тримата следователи. От Специализирания наказателен съд била командирована съдия М. К.-А., в чието присъствие следователите е трябвало да проведат разпитите на свидетелите украински граждани.

В сградата на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - [населено място], в която се намира и следствения арест и достъпът на външни лица до същата е с усилен пропускателен режим, на тримата командировани от [населено място] следователи били предоставени за ползване три кабинета, оборудвани с компютърни конфигурации. Тримата следователи разпределили помежду си предварително явилите се украински свидетели, като всеки от следователите разпитвал своят дял от свидетели последователно, с изчакване понеже съдията, пред когото се провеждали тези разпити, бил само един. Всички разпити на свидетелите - украинци били проведени от следователите пред съдия К. в присъствието на преводач и в повечето случаи на упълномощен адвокат, като всеки от следователите сам е изготвял техническите записи на даваните пред него показания, които записвал на предоставените от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – [населено място] компютри. На разпитите на украинците не е присъствала Ю. К. и не са използвани нейните услуги за техническото изписване на протоколите.

Единствено проведените от следовател В. Ц. разпити като свидетел на българския гражданин Д. С. от [населено място] на 03.07.2014 г. с участието на пълномощника му адвокат Б. Ж. и на 09.07.2014 г. без адвокат, не са били проведени в присъствието на съдия. На разпита на свидетеля Д. С., проведен от следовател В. Ц. на 03.07.2014 г., е присъствала Ю. К. и даже е водила протокола за разпит, като съществено за изхода на спора по настоящото дело е как се е стигнало до това положение.

От обясненията на самата Ю. Д. К. е видно, че тя е била поканена от П. П., собственик на консултантска фирма в [населено място], да му съдейства при комуникацията с украинските граждани (които са били и негови клиенти) на руски език срещу хонорар от 30 лева на ден. В последния ден от разпитите на свидетелите чужденци тя, търсейки адвокат Ж. Д. Н. (украинците освен на консултантската фирма са били и негови клиенти), попада случайно на следовател В. Ц. в кабинет 207, който я е помолил да му помогне с компютърното изписване на протокола за разпит на едно лице, без да го назове поименно. Лицето било Д. С., за който Ю. К. е писала в миналото журналистически материали, но до този момент не познавала лично и не знаела как изглежда, а разбрала кой е при снемане на неговата самоличност от следовател Ц.. Свидетелят С., както и пълномощникът му адвокат Ж., който при влизането си в кабинет 207 поздравил Ю. К., която познавал като колежка на съпругата си (също журналист), не са възразили, че К. участва при изготвяне на следствения протокол.

По казуса дисциплинарният състав е приел решение № 10-00-016 от 31.03.2016 г., с което на основание чл. 319 от ЗСВ е направил предложение до Висшия съдебен съвет да наложи на В. А. Ц. – следовател в Следствения отдел при [населено място] прокуратура, наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ – „дисциплинарно освобождаване от длъжност“ за извършените от него по чл. 307, ал. 4, т. 4 и т. 5 от ЗСВ (в приложимата за казуса редакция) нарушения. В мотивите на решението е направен обстоен анализ на събрания доказателствен материал, въз основа на който постановилият го състав е възприел от фактическа страна изводът на вносителя на предложението за дисциплинарно наказване, че следовател Ц. е разпоредил на външно лице, което не заема административна длъжност и не е включено в организационната структура на Прокуратурата или на съдебните органи, да води следствен протокол и по този начин да има достъп до данните по делото, съдържащи се в показанията на свидетеля Д. С.. С описаните действия следовател Ц. е нарушил задължението си на магистрат по чл. 211, ал. 2 от ЗСВ да пази като служебна тайна сведенията, станали му известни в хода на процесуалната дейност и засягащи интересите на други лица – нарушение на чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ – неизпълнение на други служебни задължения, като нарушението е било виновно извършено, понеже Ц. е съзнавал, че го извършва или най-малкото бил длъжен да го съзнава предвид богатия му опит като следовател. Наред с това, с описаното действие следовател Ц. е накърнил престижа на съдебната власт, тъй като извършеното от него е станало причина за медийно и обществено обсъждане на твърдението, че до следствена тайна могат да бъдат допускани лица, които нямат процесуално, административно или организационно участие в провежданите досъдебни производства – дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ.

При обсъждане на извършеното нарушение дисциплинарният състав е приел, че то е изключително тежко, поради което е заключил, че единственото съответно наказание на стореното от следовател Ц. е дисциплинарно освобождаване о длъжност. Аргументи в подкрепа на този извод са изведени както от факта, че е „допуснато неоторизирано и непроверено лице в доказателствения процес, когато се събират и обсъждат най-същностните факти и обстоятелства“, така и от проучване на професионалната биография на дисциплинарно привлеченото лице, като е съобразено, че „в недалечното минало В. Ц. често е бил обект на обследване от етичните комисии към органите, в които е работил, на проверки от Инспектората при ВСС, а в по далечен период е бил отстраняван от длъжност поради повдигнато му обвинение по чл. 302 от НК, като разследването впоследствие е било прекратено“. Подчертано е „че всички тези факти са дали основание, във връзка с участие на В. Ц. в конкурс за повишаване в длъжност, на КПЕПК при ВСС да приеме на 01.04.2013 г., че същият не притежава необходимите качества за заемане на длъжността „следовател“ в Национална следствена служба“.

Решението и преписката са внесени за разглеждане в заседание на Прокурорската колегия на ВСС, като с писмо изх. № 11-03-943/14 от 11.05.2016 г. В. Ц. е уведомен за датата, на която ще бъде разгледано предложението на дисциплинарния състав, и часът, в който това ще се случи, както и, че има възможност да се яви в заседанието за изслушване, като му е изпратено копие от решението на дисциплинарния състав по дисциплинарното дело за предварително запознаване. Привлеченото към дисциплинарна отговорност лице се е явило на заседанието на Прокурорската колегия на ВСС на 18.05.2016 г. и е било изслушано. Били са проведени от членовете на колегията разисквания по случая, в хода на които са се изказали членовете й Я. Т., Р. Б., М. Л., Н. С., М. К., Р. Г., В. П. и Ю. К.. Предложението на дисциплинарния състав за налагане на В. Ц. на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ – „дисциплинарно освобождаване от длъжност“ за извършените от него нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 4 и т. 5 от ЗСВ е подложено на явно гласуване, като резултатът от гласуването е 8 гласа „за“ и нито един „против“, с което то е прието.