Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Л. И. В. против решение № 3827 от 06.06.2016 г. по адм. дело № 10910/ 2015 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-21-71/ 05.10.2015 г. на директора на Териториално поделение на националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София – град, с което е оставена без уважение жалбата на В. срещу разпореждане № [ЕГН]/10 от 19.03.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване за изменение и определяне на действителния размер на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е недопустимо и е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и не се обосновава от доказателствата, тъй като размерът пенсията му е неправилно определен. Моли решението на административния съд да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ София – град оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения срок за касационно оспорване и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспореното съдебно решение е допустимо. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена в срок, против подлежащ на обжалване административен акт, от лице неблагоприятно засегнато от него. Поради това и при липсата на конкретни твърдения от страна на касационния жалбоподател в друг смисъл, настоящата инстанция приема, че решението на административния съд е постановено след осъществяване на необходимите процесуални предпоставки и при отсъствие на процесуални пречки за произнасяне по същество, а доводът за недопустимост на съдебния акт е неоснователен.

Решението на Административен съд София - град е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Първоинстанционният съд аргументирано приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ София - град. Правилно е заключението, че административният акт е постановен от компетентен орган (чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила, след като съгласно чл. 35 и чл. 36 АПК са събрани необходимите доказателства и са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора.

Изводът на съдебния състав за съответствие на оспореното решение на директора на ТП на НОИ София – град с материалния закон, също се споделя от настоящата инстанция. Установено, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (06.01.2015 г.) жалбоподателят е на 58 години и 03 месеца и има общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд 46 години, 10 месеца и 2 дни, от които 11 години, 1 месец и 06 дни, положен при условията от първа категория труд, а 06 години, 04 месеца и 22 дни са от втора категория труд. На тази база с разпореждане № [ЕГН]/7 от 22.01.2015 г. ръководителят на пенсионното осигуряване отпуска на В. при условията на §4, ал. 1 от ПЗР на КСО пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер. След съобразяване на дохода на лицето за периода 01.10.1990 г. – 30.09.1993 г. и за времето от 01.01.1997 г. до 05.01.2015 г., е изчислен индивидуален коефициент, въз основа на който е установен доходът за изчисляване на пенсията и с разпореждане на № [ЕГН]/10 от 19.03.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване пенсията на жалбоподателя е изменена и определена в действителния размер от 304, 18 лв. месечно, считано от 06.01.2015 г. Последното разпореждане е потвърдено с решението на директора на ТП на НОИ София - град, предмет на оспорване.

При тези данни аргументирано и в съответствие с нормативната уредба административният съд приема, че размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст, отпусната на жалбоподателя, е правилно определен. В съответствие с разпоредбата на чл. 104, ал. 2 КСО съдът приема, че стажът на В. следва да се превърне към трета категория труд. Според цитирания текст при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория. По този начин е съобразен положения от жалбоподателя труд при условията на първа и втора категория, като в съответствие с изискванията на закона общият стаж за пенсиониране е превърнат към трета категория.

Изводът на административния съд, че индивидуалният коефициент, при който е определена пенсията на В., е правилно изчислен, е направен при верен и точен анализ на съответните законови разпоредби. При изчисляване на индивидуалния коефициент са съобразени изискванията на чл. 70, ал. 3 – ал. 5 КСО. В съответствие с посочените текстове при определяне на индивидуалния коефициент са взети предвид дохода на лицето за периода 01.10.1990 г.- 30.09.1993 г., положен при условията на първа категория, за който са внасяни осигурителни вноски за три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г., както и дохода след тази дата до пенсионирането (чл. 70, ал. 3 от кодекса). Взето е предвид съотношението между средномесечния осигурителен доход на жалбоподателя за определените базисни периоди и средномесечната работна заплата за страната за същите периоди (чл. 70, ал. 4 КСО), а коефициентът е изчислен съобразно алгоритъма, предвиден в чл. 70, ал. 5 КСО. Ето защо изводите на първоинстанционния съд, че осигурителният доход на лицето, както и индивидуалният коефициент са правилно определени от пенсионния орган, са законосъобразни, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни.

Заключението на решаващия съд, че доходът, от който се изчислява пенсията, е правилно определен, също се споделя от настоящата инстанция. В този смисъл е съобразена разпоредбата на чл. 70, ал. 2 КСО, според която доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето. На тази база като доход за изчисляване на пенсията законосъобразно е приета сумата 590, 41 лв. По тези съображения възражението на жалбоподателя, че доходът за определяне на пенсия следва да бъде по - висок е неоснователно. Поради всичко изложено следва да се приеме, че размерът на отпусната на жалбоподателя пенсия за осигурителен стаж и възраст е изчислен в съответствие с нормативните изисквания. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и на това основание отхвърля жалбата против административния акт първоинстанционният съд постановява решение при правилно приложение на материалния закон.

Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Представените в производството пред административния орган писмени доказателства, аргументират становището на първоинстанционния съд, че оспореното решение е издадено при спазване на формалните и процесуални изисквания на закона. Изводите на съдебния състав, че размерът на отпуснатата на жалбоподателя пенсия за осигурителен стаж и възраст е правилно определен, са направени в съответствие с представените доказателства относно общия осигурителен стаж и средномесечния осигурителен доход на лицето за установените базисни периоди.

При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва проверка на законосъобразността на оспореното решение на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени конкретни указания за ангажиране на допълнителни доказателства за установяване на релевантните факти. Решението на съда съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК и съдържа подробни мотиви в подкрепа на направените изводи.

Поради всичко изложено настоящият състав на Върховният административен съд, шесто отделение, приема, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и при постановяването му не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт се обосновава от представените доказателства и е постановен в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила.

По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3827 от 06.06.2016 г. по адм. дело № 10910 / 2016 г. на Административен съд София – град. Решението е окончателно.