Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на Б. И. Б. с адрес за кореспонденция [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, чрез адв. Т.К., против Решение №5415 от 26.07.2016г. на Административен съд София-град по адм. д.№ 3550 по описа за 2015г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/№2151403157/11.08.2014г. на органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение №330/06.03.2015г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” София при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице са установени допълнителни задължения по ЗДДФЛ за 2007г. в размер на 18 411, 02лв. главница и съответни лихви.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в посочената част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в : буквално възпроизвеждане на мотивите на потвърждаващото РА решение на ДД“ОДОП“ ; необосновани фактически и правни изводи, че жалбоподателят не доказал, че полученият от него доход за 2007г. общо в размер на 120 000лв. е от авторски и лицензионни възнаграждения по смисъла на §1, т. 8 от ДР на ЗКПО вр. чл. 29, т. 1 от ЗДДФЛ (редакция в сила до 31.12.2007 г.); без основание съдът приел за недоказан професионалният капацитет на жалбоподателя да извърши въпросните услуги. Доказано било, че жалбоподателят като съдружник на [фирма] е бил натоварен от управителката на дружеството да администрира изграждането на структурни кабелни системи в строителни обекти на клиенти на дружеството и при осъществяването на тази дейност се е налагало сам да изготвя чертежи и екзекутивна документация при констатирани несъответствия на място с представените му чертежи и работни проекти. Тази дейност категорично била различна от дейността му по трудов договор с дружеството и за осъществяването й получил процесната сума като авторски и лицензионни възнаграждения,...