Образувано е по касационна жалба на Б. В. Л., със съдебен адрес:гр. Б., чрез пълномощника му - адв.М., против решение №2043/09.12.2016 г. по адм. дело №478/2016 г. на Административен съд - Бургас, с искане за отмяната му като неправилно, на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът: Общински съвет /ОбС/ - Бургас, редовно призован, не се представлява. От процесуалния му представител - ст. юрисконсулт Т., е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като недопустима и евентуално като неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на Б. В. Л., против решение на ОбС - Бургас, по т. 14 на Протокол №3/26.11.2015 г., с което е одобрен ПУП-ПРЗ за ПИ [номер] по КК на [населено място], м."[наименование] / бивша "[наименование]"/, землището на кв.[жк], с който се обособява нов УПИ [номер],кв.[номер], отреден "за рекреационни дейности", с устройствени показатели:П.застр. до 30%; К.инт до 1, Нк. к до 7.5м. /2 ет.=Т/, с предвидено застрояване - по ограничителни линии, с процент на редукция 25%, на основание чл. 129, ал. 1, вр. с чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Според съда оспореното решение на ОбС-Бургас е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Оспореният акт на ОбС-Бургас е издаден в производство по чл. 16, ал. 1-6 ЗУТ / в ред. преди изм. с Д.в. бр. 101/2015 г. и Д.в. бр. 13/2017г./, по отношение на неурегулиран дотогова поземлен имот, с идентификатор накрая [номер], собственост на касатора Б. Л.. Установено е, че преди него с предходно решение на ОбС-Бургас №11-11/26.06.2012 г., е одобрен проект на ПУП-ПРЗ на м."[наименование]", землището на кв.[жк], при условията на чл. 16 ЗУТ, който с влязло в сила решение по адм. дело №2067/2012 г. на АС-Бургас, е отменен частично, само по отношение на ПИ [номер], за който е отреден УПИ [номер], кв.[номер], / стр. 13-17/. С частичната отмяна на този ПУП-ПРЗ, процесният имот - [номер] е останал неурегулиран, за разлика от останалите имоти в кв. 7, по отношение на които ПУП-ПРЗ от 2012 г. е влязъл в сила и същите представляват УПИ-ти, с конкретно предназначение, режим на застрояване и редукция до 25% от площа им в полза на община - Бургас..
Сега, с оспорения акт и при наличие на влязло в сила решение на комисията по чл. 210 ЗУТ, ОбС - Бургас е финализирал процедурата по чл. 16, ал. 1 ЗУТ относно процесния имот в кв. 7, предвид на това, че в останалата част и по отношение на останалите имоти в м."[наименование]", кв.[жк], плана по чл. 16 ЗУТ е влязъл в сила. Неурегулираният ПИ [номер], като попадащ в територия с одобрен ПУП-ПРЗ по чл. 16 ЗУТ, не може да прави изключение и подлежи на урегулиране и застрояване, по същия ред, валиден и за останалите имоти на тази територия.
Предвид изложеното правилни са изводите на решаващия съд, че като е процедирал по реда на чл. 16, ал. 1 и сл.ЗУТ, органът е действал законосъобразно и не са налице нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон при издаване на оспорения акт.
Поради това неоснователно е оплакването, че оспореното решение на ОбС-Бургас е нищожно, като издадено от некомпетентен орган по чл. 129, ал. 1 ЗУТ. Налице е валиден акт, издаден по отношение на имот, попадащ в територия с частично неприключила процедура по одобряване на ПУП-ПРЗ по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, спрямо който ПУП компетентен орган е Общински съвет - Бургас, който е одобрил и предходния ПУП-ПРЗ на тази територия от 2012 г.
Неоснователни са и другите оплаквания за неправилност на обжалваното решение, предвид необсъдените от съда възражения за отсъствие на разрешение по чл. 124а, ал. 1 ЗУТ, ведно с одобрено към него техническо задание определящо параметрите на проектирането. От данните по делото и заключението на СТЕ, правилно е установено, че за изработване на процесния ПУП е издадено Решение №94Д-954/03.06.2014 г. на ОбС-Бургас и протоколно решение на ЕСУТ при община-Бургас №9/02.04.2014 г.,с които се допуска изработването на нов служебен проект за застрояване на процесния имот, при конкретни устройствени показатели и запазване на предходното отреждане на имота "за рекреационни дейности". Налице е и техническо задание по чл. 125, ал. 1 ЗУТ за изменение на ОУП и за изготвяне на ПУП-ПРЗ за м."[наименование]",[жк], приет с протокол-решение №25/06.07.2005 г. на ЕСУТ /приложение №3 и №4 към заключението на СТЕ/. Това задание за изработване на ПУП-ПРЗ съдържа данни за цялата територия, в обхвата на този ПУП, вкл. и за процесния имот.
Не се споделят оплакванията на касатора, че процесният ПУП-ПРЗ е одобрен в нарушение на чл. 16, ал. 1 ЗУТ, тъй като отнетата от имота му площ - 922, 14 кв. м. в полза на общината е отнета за други нужди, извън посочените в цитираната разпоредба, имайки предвид улицата от югоизток на имота. Съгласно заключението на СТЕ /по т. 5/, процесният ПУП-ПРЗ е в обхват частта от имот [номер], отредена за УПИ [номер], кв.[номер], а не улицата. Последната като част от трасето на транспортната инфраструктура е предмет на предходния ПУП-ПРЗ, за м."[наименование]", кв.[жк], одобрен с решение от 26.06.2012 г. на ОбС-Бургас, влязъл в сила. Освен това в обектите на техническата инфраструктура, по аргумент от §5, т. 31 ДР ЗУТ, попадат съоръженията и линейните инженерни мрежи на транспорта, сред които са и улиците, като необходима част за обслужване на имотите в квартала.
Не се споделят и оплакванията за нарушение във височината /Н/ на застрояване на УПИ [номер], спрямо допустимата такава за зоната, в която попада имота, съгласно ЗУЧК, ЗУТ и подзаконовите нормативни актове. Отново според заключението на СТЕ показателя - Н застрояване на имота е в рамките на допустимия по ЗУЧК, но е ограничена до 2 +Т, поради съгласувателно становище на ГД"Гражданска въздухоплавателна администрация" от 15.09.2015 г. / стр. 52/, което изисква височината на застрояване в имота да бъде по-ниска от +50 м. надморска височина по Балтийска система, поради близостта на летише С. до м."[наименование]" и прелитането на ВС над нея и за осигуряване безопасността на полетите. Съгласувателното писмо е издадено за съгласуване на проекта за ПУП-ПРЗ, по чл. 128, ал. 6, вр. с чл. 127, ал. 2, т. 2 ЗУТ, със специализиран контролен орган, какъвто е ГД "Гражданска въздухоплавателна администрация" Бургас. От съдържанието му е видно, че тези ограничения във височината на застрояване на сградите, се основават на Наредба №14/29.09.2000 г. за летищата и летищното осигуряване отм. , а към момента на Наредба №14/15.10.2012 г. за летищата и летищното осигуряване. Уставовено е, че процесния имот е на височина +40 м. от морското равнище и за да бъдат спазени ограниченията във височината на застрояване на имота, Н трябва да бъде до 10 м., на което процесния ПУП-ПРЗ отговаря.
Неоснователно се поддържа, че е нарушен чл. 26, ал. 2 ЗУТ. С оспорения ПУП-ПРЗ е посочена само ограничителната линия на застрояване на УПИ [номер]. Планът не съдържа задължителни линии на застрояване, нито пък е посочено местоположението на сградата на основното застрояване. Това ще бъде извършено с бъдещия проект за застрояване на имота. Освен това посочената линия на застрояване е съобразена със съседните имоти, спрямо които ПЗ е влязъл в сила.
От изложеното се налага извода, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2043/09.12.2016 г. постановено по адм. дело №478/2016 г. на Административен съд - Бургас, 20 - ти състав. Решението не подлежи на обжалване.