Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационни жалби на Комисията за защита на конкуренцията, чрез юрк. Т. Г. и на сдружение с нестопанска цел [ЮЛ], [населено място] против решение № 6579/26.05.2017 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. дело № 7616/2015 г. С атакувания съдебен акт е отменено решение № 451/27.05.2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-501/2013 г., установено е, че [фирма] не е извършило нарушение на чл. 21, т. 1 от ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) и съдът се е произнесъл по исканията на страните за присъждане на разноски.

Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ обжалва решението с доводи за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са относно изводите на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неприложен метод за определяне на цена на услугата отдаване под наем на стълбовната мрежа НН на кабелен оператор според нейната себестойност. Твърди, че нарушение не е извършено, тъй като [фирма] не е представило обосновка за определянето на наемната цена за базисната 2006 г. Освен това в административното производство е приета експертиза, която използва именно себестойността като метод за определяне на наемната цена на стълбовната мрежа.

Счита, че при недоказани отчетени разходи за процесната дейност, КЗК законосъобразно е приела, че цената на услугата е необоснована и висока. На това основание и предвид господстващото положение на дружеството е установено нарушението на чл. 21 от ЗЗК.

Неправилно съдът приема, че КЗК е следвало да направи анализ на пазарната цена на услугата, като я сравни с цената на същата услуга, предоставяна от останалите две електроразпределителни дружества. Аргументите се основават на разликата в географския пазар, на който дружествата осъществяват дейността. Освен това и за другите две дружества е...