Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е две касационни жалби, съответно подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. С. при ЦУ на НАП и от [фирма] против Решение № 5143/18.07.2016 г., постановено по адм. дело № 5502/2015 г. по описа на Административен съд – София град.

Касаторът - директорът на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р 2215 1405856 091 001/ 17.02.2015 г., издаден от ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 658/ 04.05.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София, в частта на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма], изчерпателно изброени в отменителната част на решението.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място касаторът твърди, че решението, в оспорената му част не е мотивирано, тъй като съдът най-общо коментирал всички доставки по фактурите, издадени от [фирма] и направил разграничение единствено по констатациите на приетите заключения относно установен недостиг на стоки при доставчика. На второ място, по подробно изложени доводи, касаторът оспорва изводите на съда за наличие на материалноправните предпоставки за признаване право на данъчен кредит. Счита, че неправилно съдът е преценил доказателствената сила на представените по делото приемо-предавателни протоколи, верността на които не се потвърждава от останалите събрани по делото доказателства. Оспорва извода на съда за доказана възможността на доставчика [фирма] да предаде стоки от вида и количеството на фактурираните, като твърди, че този извод почива на заключения по...