Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от изпълнителния директор - И. А. С., чрез пълномощника адв. В. П. срещу решение № 739 от 27 април 2017 год., постановено по адм. № 474/2017 год., по описа на Административен съд Варна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 5 от 13 януари 2017 год. на Началника на Митница – Варна и е осъдено да заплати на Митница – Варна разноски в размер на 3 840, 32 лв.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът – Началникът на Митница „Варна“, чрез процесуалния си представител М. Р., в писмено становище от 01 септември 2017 год. изразява доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Административен съд Варна е бил сезиран с жалба от [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от изпълнителния директор - И. А. С. срещу решение № 5 от 13 януари 2017 год. на Началника на Митница – Варна, с което на осн. чл. 116, параграф 6, предложение 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 год., във връзка с чл. 59 от АПК е оставено без уважение като неоснователно, искане вх. № 32-362484...